Гъделът – начин за удоволствие и здраве

Абсолютно всеки човек изпитва гъдел – някои в по-малка степен, други в по-голяма.

Според тълковния речник "гъделът е особено раздразнение при докосване на известни места по тялото, обикновено придружавано със смях".

Как влияе обаче гъделът като физиологично усещане на човешкото тяло?

Вероятно ще се изненадате, че гъделът има доста повече измерения, отколкото предполагате, че е свързан с вашия характер, дори с вашата сексуалност. Гъделичкането има дори и терапевтичен ефект.

Изкуството на гъделичкането има доста дълга история и е забелязано далеч преди съвременната медицина.

Сред многобройните си приятни и не чак толкова приятни задължения руските придворни дами по времето на императрица Елисавета I, царувала от 1730 до 1762 г. имали и едно по-особено. Те трябвало почти всяка вечер да гъделичкат своята господарка, за да предизвикват у нея сексуална възбуда.

Еротичните игри с гъделичкане обаче са превърнати в изкуство в Япония. Японските гейши ги използвт като допълнителен елемент за сексуално възбуждане и дори като точно определена форма на сексуално задоволяване.

В Япония са изобретили цял арсенал от пособия за тази цел. Освен гъшите и пачите пера, предназначени за писане, но и за гьделичкане, японците изработвали и специални метлички от перушина, които предизвиквали много нежен и много приятен гъдел при допир с кожата.

Японските гейши никога не си служели с върха на пръстите, за да погъделичкат някого. Освен това те отлично познавали най-чувствителните точки от човешкото тяло, съсредоточени в ерогенните зони, и прилагали необичайното си изкуство именно в тези точки.

Днес гъделът е предмет на задълбочено научно изследване. Според редица изследвания хората, които имат по-весел и по-жизнерадостен характер, изпитват много по-силен гъдел, отколкото сериозните и затворените. Учените установиха също, че в ранното детство гъделът въздейства благотворно, ако е предизвикан от майката. Гъделичкането кара бебето да се усмихва и намалява чувството му за боязън от
околните.

По тази причина учените смятат, че лекото гъделичкане
в най-ранна възраст благоприятства по-късното оформяне на
характера и прави човека по-общителен и по-отворен към социални контакти.

Любопитно е, че някои хора почти не усещат гъдел. Освен това един и същи човек в определен момент може да реагира на гъделичкането със смях, а в друг - да изпита крайно неприятно усещане. Всичко зависи от ситуацията, в която се намира.

Изследвания показват, че чувството за хумор у човека е в пряка зависимост от осезателните му реакции - колкото те са по-силни и по-приятни за самия него, толкова по-развито е и чувството му за хумор.

Тоест, колкото повече усещате гъдел или ви гъделичкат, толкова повече това намалява стреса и ви прави по-общителен.

Гъделичкането се използва и в тъй наречените алтернативни терапии.То е една от най-често използваните техники в рефлексологията и рефлексотерапията (насока в руската неврология и психология до 30-те години на нашия век, създадена от В. Я. Бехтерев, според която психическите процеси са съвкупност от съчетателни рефлекси). Чрез нежно гъделичкане терапевтът може да накара пациента да релаксира и да му помогне да се освободи от стреса и депресията и да подобри
психическото и физическото му здраве.

Най-сензитивните зони на гъдел са стъпалата, мишниците, хълбоците, вътрешната страна на ръцете и бедрата. Нежното гъделичкане там може да предизвика силна сексуална възбуда и множество приятни усещания.

По-слабо чувствителни зони са гърдите, корема външната страна на прасците, бузите, шията и дланите.