Балът на чудовищата

Те са (почти) голи, нахални и млади. 

С клаксони, викове и нацапани с грим лица влизат шумно в живота, затръшвайки с радост вратата на гимназията. 

Покрай тях, скрити в дълбоките им деколтета, воланите на цикламените им рокли и изпод направените с пресата вафлички в косите, надничат чудовищата на алчността, лакомията, липсата на вкус и липсата на поглед към собственото бъдеще. 

И не очаквайте да критикувам „младото поколение“, което е станало такова или онакова. Както обикновено, не децата са виновни за грешките си, а родителите им. 

Именно мама и татко се превръщат в безгласни спонсори на тези чудовища. 

Решени на всяка цена „да се покажат пред хората“, сами подтикват децата си към необмислени разходи, съгласяват се с всяка прищявка и са готови да изтеглят кредит, за да пуснат наследника си на бал с рокля от Италия. 

Резултатът е натруфени госпожици с обноски на селски млекарки, смешно закривили крака върху токовете на неудобните си обувки, наплескани с грим и украсили главите си с паунови пера. А в някои екстремни случаи – напълнили и деколтетата си със силикон. 

Не трябваше ли, моля, родителите да са тези, които да обяснят на децата си, че балът е хубав момент, от който трябва да останат спомени, а не заврени в гардероба парцали? 

Не трябваше ли родителите да са тези, които да се погрижат за образованието, а не за тунинговането на децата си? 

Да ги насочат в избора не само на дрехи и прически, но и на ценности, приятели, среда? 

Наскоро една телевизия направи сметка, че разходките за бала – само за една единствена нощ, са достатъчни да покрият обучението в средно добър немски университет. 

Обучение, което после ще им гарантира добро бъдеще – именно онова, което всеки родител иска за детето си. 

Но чудовищата, за които споменах по-горе, не се интересуват от утре. 

Те се интересуват от сега и тук да ми е най-весело, да съм облечен най-добре, с най-скъпата рокля, моята коса да е най-бухнала и най-много пари да съм дала за нещо, което не ми трябва. 

Утре същите тези алчност, лакомия и душевна нищета ще превърнат от децата мрънкащи възрастни, които мечтаят за яхти и милионери докато забърсват масите в кварталното кафене. 

Утре балната рокля ще е скъсана, изцапана и прибрана в гардероба, гримът ще е свален,а взетия назаем луксозен автомобил ще се е изпарил. 

Алчността, снобизмът, празноглавието, парвенющината и липсата на вкус ще останат, защото и догодина ще има хора, които ще дават хляб на тези чудовища под формата на скъпи рокли, обувки за астрономически суми и лимузини под наем.

После родителите тихичко ще плащат вноските по кредита, докато децата им подрусват ханш в дискотеките на Студентски град.