Честит празник, българи!

Днес отново имаме повод да похапнем агнешко и да си кажем „Наздрав". Гергьовден е сред най-почитаните празници от нас, чакан с огромно нетърпение най-вече от именниците.

На този ден народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден (летен) и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.

След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.

Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.

Желаем весел празник на всички вас, а именниците Георги, Гергана, Гоце, Генка, Гинка, Гинко, Ганка, Ганчо, Галя, Гюро, Гюрга... да не се ослушват!