„Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, гдето знанието живей!"
Почти няма българин, който да не знае тези строфи от химна на българската писменост и култура, известен като "Върви, народе възродени".
Още от момента, в който преминем училищния праг, ние учим тази значима песен по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. А замисляли ли сте се колко много смисъл, традиция и мъдрост носят тези слова? Особено във времена, в които целият свят сякаш се движи в посока на бездуховност?