Размисли за приятелството

Питали ли сте се понякога защо с едни хора оставаме приятели за цял живот, а с други постепенно отношенията ни се охлаждат без видима причина? Възможно ли е да изгубите приятел, дори да се стараете в отношенията си с него?

Казват, че приятелството е непоколебима, лоялна връзка, която е за цял живот, но вярно ли е наистина?

Всички от нас имат специални спомени с хора, които вече не са част ежедневието им. Но какво се случи с тези толкова близки приятели, с които сте споделяли толкова много щастливи емоции през годините? Наистина е трудно да разберете истинската причина за охладняването на отношенията по между ви.

Понякога горчивата истина е, че хората се отдалечават един от друг защото вече няма какво да спечелят от това приятелство и причината да поддържат връзка я няма.

Приятелите се отчуждават и защото идва момент, в който не могат да си споделят всичко.

Всички от нас следват своите предпочитания, когато става въпрос за избор на партньор. Същото правило важи и за приятелите. Хората стоят близо до тези, които са от значение в живота им и игнорират онези, които вече не играят важна роля в него.

И в приятелството, както е и в нашите романтични връзки, имаме нужда от някой, който да ни подкрепя, да ни помага в момент на нужда и някой, който да ни е полезен.

На повечето хора им е зададено да търсят приятелства с хора с подобен начин на живот или със сходни интереси. Но да кажем, че сте се изкачили по корпоративната стълбица и вече сте със статут на богаташ, вероятно няма да в и е много лесно да излезете на по едно питие с най-добрия си стар приятел, който се оплаква от кризата и едвам свързва двата края.

Дори да решите да го направите, ще ви отнеме не повече от петнадесет минути, за да осъзнаете, че имате и по-добри неща за вършене от това да седите с човек, който ви говори за нещо, което не ви вълнува изобщо.

Истината е, че приятелствата се въртят около интереси и социален статус и двама души могат да останат приятели във времето само, ако са с подобни доходи или споделят общи интереси през по-голямата част от живота си.

Приятелствата започват да страдат, когато хората започнат да гледат на нещата по различен начин или вече имат различни приоритети в живота.

Понякога, в приятелство, всичко се измерва с това кой какво прави и кой се справя по-добре. Тоест има вид съревнование. Ако двама приятели влязат в магазин, изтеглят стреч карти с награди и единият от тях спечели почивка в Хавай, другият няма да е много щастлив.

По-скоро ще започне да злослови по адреса на първия и да разказва на цял свят, че той пръв е посегнал към печелившата карта, но другият му я е измъкнал под носа! Признайте, че е така! Дълбоко в себе си ще ви е яд, ако най-добрият ви приятел от гимназията работи вашата мечтана професия, изкарва вашите мечтани пари и на всичкото отгоре има семейството, за което винаги сте бленувал.

Или казано с други думи, когато единият от двама приятели изведнъж стане с по-добри позиции в йерархията на обществото, пропастта между тях е почти неизбежна.

Когато самочувствието на едно лице в дадена компания се покачва, особено когато всички приятели са били равни по между си, това няма как да се хареса на другите. Това е моментът, когато балансът в приятелството се накланя към „киселата" страна и другите започват да му намират куп недостатъци.

Изобщо появят ли се завистта и ревността в приятелството - край с него.

Е, това може би звучи доста тъжно и депресиращо, но истината е че при повечето хора приятелите идват и си отиват. Това е част от живота и е добре да я приемем.

Разбира се, в някои редки случаи има страхотни приятели, които наистина се грижат за вас и се радват искрено на щастието и успехите ви. Този вид приятели са трудни за намиране и често с тях няма да имате нищо общо като семейно положение, професия и дори местонахождение. Изобщо едва ли ще ви свързва нещо, в което да можете да си съперничите.