Защо си говорите сами?

Почти няма човек, който понякога да не си говори на глас със самия себе си. Било то у дома или навън, това се случва, но по-неприятното е, ако се превърне в неудобен навик.

Защо хората го правят се е чудила 41-годишната Тамзин. Тя се е критикувала сама на глас, всеки път когато направи грешка или постъпи глупаво или непохватно.

Затова решила да се подложи на психотерапия. Едва, когато терапевтът я пита: "Кой ти каза Тамзин, че си глупаво дете?", тя осъзнава, че тези отрицателни думи не са нейни, а са на учителя ѝ в началното училище. От този ден нататък Тамзин се научава да разпознава и отхвърля тези лични критики отправени на глас. Тя вече не говори сама със себе си, а вместо това си пее.

Говоренето на глас е съществена част от развитието на детето - то улеснява ученето и помага на паметта. Но въпреки позитивите от това действие, ние се учим в ранна детска възраст, че да си говорим сами на глас е социално неприемливо.

Колкото и да е странно, тенденцията да вокализираме нашия вътрешен диалог изглежда се изостря в зряла възраст. В действителност, този монолог при възрастните може да бъде механизъм за справяне с някакви проблеми или начин за мотивация при някакво изпитание.

Ако обаче, се прекалява с тези самостоятелни разговори или ако те водят до промяна в настроението, това може да е сигнал за стрес или депресия. И така, какво можете да направите, за да контролирате тези разговори със самия себе си?

Замислете се, когато си говорите сами на глас дали това са ваши собствени думи или са повторение на думи, които сте чували от своите родители или други хора? Анализирайте репликите, които принадлежат на другите хора. Отхвърлете всичко негативно, което определя личността ви.

Тренирайте се да казвате само положителни думи на глас за себе си. Така ще насърчавате своите положителни страни. Започнете с избора на име, с което бихте искали да се обръщате към себе си като "скъпа" или "мила". С този полезен трик ще подобрите своето самочувствие и ще увеличите увереността си.

Позволете си по една дневна доза от 5 минути самостоятелни разговори. Така ще разтоварите прекалено многото мисли в главата си, но се старайте те да не излизат от устата ви по негативен начин. Говорете със себе си свободно и честно, но с позитивно отношение към личността си.