В съвременното общество добротата сякаш не се цени високо, а грубостта от друга страна се толерира. Добрите хора са окачествявани като „смотани", а лошите - са пробивните. Хората искат да бъдат известни, богати, успешни и да притежават власт, но не си мечтаят да бъдат по-добри и сърдечни, по-грижовни и нежни.
Кога добротата се превърна в слабост? Възможно ли е да бъдеш едновременно мил, умен и успешен в живота или това са взаимно изключващи се качества?