Невронните сигнали, които предизвикват усмивките, обикновено започват в кората на мозъка. От там те пътуват до по-дълбоката част - мозъчния ствол, който от гледна точка на еволюцията, е една от най-старите части на мозъка. От там нерв, който е достатъчно голям, за да бъдат видим с невъоръжено око, наречен седми черепно-мозъчен нерв, пренася сигнала в предната част на ухото, където той достига лицевите мускули, които пък разтягат лицето в усмивка. Всичко това кара човек да изглежда щастлив.
Научният анализ на усмивката започна от френския анатом Гийом Бенджамин-Аманд Дюшен дьо Булон. Той вярвал, че лицето на човек може да изразява емоции. Също така той открил, че когато някой иска да фалшифицира усмивка, неговите очи буквално „не се смеят", а само устните му се разтягат в усмивка. Така че, истинската усмивка си личи и по-малките бръчици, тип пачи крак, във външния ъгъл на очите. Липсата на „усмихнати очи" трябва да ви предупреждава, че човекът срещу вас не е искрен и не е непременно приятелски настроен към вас.
Един век след Дюшен, анатомът д-р Пол Екман установява, че неспособността да се прави разлика между различните видове усмивки, може да обясни противоречивите заключения по отношение на универсално значение на усмивката.
Казано с други думи – очите не лъжат, когато става въпрос за престорена усмивка, освен ако, разбира се, човек няма инжектиран ботокс около тях.
Едно проучване е установило, че жените, които се усмихват най-широко на снимките си в годишника от колежа (данните са за САЩ), имат най-щастлив живот, по-успешен брак и по-малко лични неуспехи в следващите 30 години. Друго проучване е установило съответствие между големината на усмивката и продължителността на живота - широката усмивка се равнява на седем години по-дълъг живот!
Ключът вероятно е в това, че усмивката намалява стреса, който оказва отрицателно влияние върху физическото и психическо здраве на човек, а от друга страна генерира положителни емоции.
Тоест, има връзка между усмихнат и щастлив живот. От там се оказва, че хората които са си усмихнати по рождение, са по-щастливи като цяло, защото другите се отнасят към тях по-добре.
Темата не е много обнадеждаваща за хората, които са с по-сериозно изражение и се усмихват по-рядко. Оказва се, че като възрастни те страдат по-често от депресия.
Има няколко възможни обяснения за това.
Първо, усмивката в социална ситуация, помага за улесняване на взаимоотношенията с останалите. Тези хора, които не са в състояние да се усмихнат, могат да изпитат по-голяма социална изолация, което води до повече симптоми на депресия от самотата.
Второ, усмивката, активирана от мозъка, допринася за по-позитивно настроение. Така, че усмихвайте се!