Кога да избягваме и кога да се вслушваме в страховете си

Страхът е основна човешка емоция. Той е там, за да ни предупреди, когато сме в опасност и по този начин да ни предпази от тези опасности. В някои случаи обаче, страхът може да бъде деструктивен и да се „изпречи на пътя“ ни. Понякога инстинктивното ни чувство на страх повлиява върху нашата преценка дали дадено нещо трябва да се направи или не. Погледнато от този ъгъл страхът е емоция, която пречи на човек да върви напред.

В кои случаи обаче, страхът е полезен и в кои вреден? Отговорът на този въпрос е труден и често човек го разбира, едва когато е твърде късно. За да не изпадате повече в подобни ситуации, вижте в кои случаи страхът е ваш приятел и в кои враг:

Страхът като пречка

1. Когато печалбата надхвърля болката. Има неща, които винаги плашат, но срещу които човек трябва да се изправи. Такова нещо например, е скачането с бънджи. Всеки път височината и неизвестността са еднакво страшни, макар усещането вече да е изпитано. Все пак чувството на сила и гордост в резултат на направеното, винаги си струва болката от страха.

2. Когато не сте готови да се откажете от нещо, от което се страхувате. Има хора, които се страхуват да шофират. Така например, една майка, която изпитва страх да вози децата си, все пак го превъзмогва, защото трябва да им създаде нужния комфорт. В продължение на години тази жена всеки ден трябва да надвива страха си от каране, защото като родител знае, че трябва да се грижи за своите деца. В случая жертвата е по-маловажна, отколкото комфортът на децата ѝ.

3. Когато искате да имате пълна свобода. Всеки човек се чувства смазан и депресиран, когато иска да направи нещо, но знае, че не е в състояние да го направи....поради страх. Стремежът за свобода е по-силен от всеки страх и той не търпи забрани и окови. Понякога инстинктът за самосъхранение трябва да бъде притъпен, когато е достатъчно разумно. В голяма част от случаите рискът носи радост, удовлетворение и гордост.

Снимка: Dreamstime

Страхът като мъдър съветник

1. Доказването на едно и също нещо. Човек е склонен на саморазрушително поведение. Така например, той може да прави едно и също нещо, макар то да го плаши, само за да надмогне инстинкта си. След един определен брой опити, може би е по-добре да се замислите за спиране. Преодоляването на подобно поведение не е същото като поддаването на страха. Някои хора решават, че искат да направят нещо страшно, а други решават, че не искат (макар да могат). В някои ситуации пасивният избор е по-мъдрото и здравословно решение. Истинската сила е, когато човек спре да доказва, че е силен.

2. Доказване на идентичност. Трябва да послушате страха, ако правите нещо, което ви кара да се чувствате неспокойни, само за да докажете какъв тип човек сте. В крайна сметка вашият вътрешен комфорт е по-важен, отколкото доказването пред други хора. Най-важно е вие самите да сте наясно със себе си. Ако искат, другите ще видят вашата същност, без да се налага да вършите неща, от които се страхувате. Безпокойствието от друга страна е червен флаг, който показва, че това, което правите, не кореспондира с истинската ви същност.

3. Когато рискът не си заслужава наградата. Понякога страхът ни предупреждава за нещо, за което наистина трябва да се внимава. Има случаи, в които страхът не си струва потенциалния финал. Неоправдан риск са евентуалните здравословни проблеми и наранявания, както и накърняването на достойнството.