Казват, че няма ненаказано добро. Когато човек е честен и помага на другите, няма как съдбата да не му се отплати. Дори от еволюционна гледна точка себичното и подло поведение не се поощрява. В дългосрочен план добрите хора винаги са първи. Проучване на Университета в Мичиган показва, че еволюцията благоприятства сътрудничеството и алтруизма да бъдат на по-високо ниво, отколкото лошото отношение и егоизмът.
„Открихме, че еволюцията наказва егоистичните и лоши хора“, споделя водещият изследовател Кристоф Адами, професор по микробиология и молекулярна генетика. Според него някои егоистични организми могат да излязат по-напред единствено за кратко време, тъй като тази черта от характера не е еволюционно устойчива.
През последните 30 години има редица изследвания, разглеждащи темата за сътрудничеството между различни индивиди. Кооперативното поведение е ключът към оцеляването на много форми на живот – от едноклетъчни организми до хората. Сътрудничеството е в основата на човешката взаимозависимост и ключът към оцеляването на нашия вид.
"Теорията на игрите" включва разработването на игри, стимулиращи ситуации на конфликт и сътрудничество. Тя позволява на учените да разгадаят сложни стратегии за вземане на решения, както и да установи защо някои видове поведение се различават при различните индивиди.
Скорошно проучване, озаглавено „Двете ключови стъпки в еволюцията на човешкото сътрудничество: хипотезата за взаимна зависимост“, показва, че хората са много по-склонни да си сътрудничат, отколкото техните най-близки еволюционни роднини, пише Psychology today. Изследователите установили, че хората разработват кооперативни умения, заради взаимния си интерес да работят с други. Още в миналото мъжете трябвало да ловуват заедно, за да си осигурят прехрана.
Алтруизмът е егоистичен дотолкова, че човек се нуждае от други хора, за да оцелее. Също така той се отнася добре с останалите, защото се нуждае от това заради своето собствено оцеляване. Колкото повече обществата се разрастват, толкова повече хората се нуждаят едни от други. Авторите на проучването определят това като втори еволюционен скок, в който съвместните умения и импулси са разработени в по-голям мащаб, тъй като хората са изправени пред конкуренция от страна на други групи.