„Сама“ и „във връзка“ днес са временни статуси

Наскоро прочетох книга, посветена на жените, които днес наричаме сингъл/single. Нарочно използвам чуждицата. Чудесно изразява точния смисъл на това да си сама жена в съвременната действителност. Което е далеч от смисъла на самотна жена. Съвременният феномен на жени-кариеристки, които не живеят в семейни отношения, е факт в демографското изменение в цял свят и броят им расте.

Авторката Анна Шадрина умело успява да пресъздаде в книгата си „Неомъжена: Секс, любов и семейство извън брака“ света на жените, които не са в отношения на сериозна връзка, т. е. нямат постоянен партньор до себе си, за който да могат да кажат „моя“, „мъжа ми“, „милото“ и ред други думи и изрази за притежание.

Факт е, че главната характеристика на образа на тези дами е, че те са кариерно ориентирани жителки на големите градове. Изправени са пред много предизвикателства и се налага да се опълчват на закостенели морални норми, формирани в „аграрните“ общества.

Доколкото познавам приятелки и познати, виждам, че днес жена, която е сама, съвсем не е нещастна стара мома, лишена от удоволствията на живота.

Но писателите чрез книгите си най-добре могат да разкажат за същината на нещата от живота. И може би с няколко цитата от книгата ще успея да подкрепя качествено тезата, че жената може да бъде щастлива и без мъж до себе си. Което не изключва факта, че в двойка щастието би било същото, че и по-голямо. От себе си мога да добавя, че наблюденията на авторката Шадрина са абсолютно правдиви.

Единственият неразрешим проблем за жена, която няма постоянен партньор е отглеждането и възпитаването на дете. Много от тях, израснали в традиционни семейства, не желаят да обричат детето си да отрасне без баща и именно поради това въпросът за раждането на дете за тях е мъчителен. Същевременно те са осъзнали, че не желаят да жертват собствените си постижения и живот в рутинен брак, само за да осигурят семейство за детето си.

Ето и няколко цитата, които описват съвременната ситуация на демографския феномен сама жена:

„Дори и най-щастливият и здрав брак не може да гарантира, че след време жената няма да се завърне към статус single. Убеждението, че романтичната връзка ще бъде за цял живот, съществува само като нравствен идеал.“

„Няма понятие сама. Всичко, което се асоциира с любовта в двойката – грижа, забавления, удоволствия – е налице и в романтичната връзка, без да преминава в брак. Наложеният ни от обществото модел на „спасение във връзка“ ни заслепява и ни пречи да осъзнаем, че отлично се справяме и сами. А постоянното търсене на романтичната любов все повече засилва идеята за непълноценност.“

„За поколението на нашите баби и дядовци, дори на родителите ни, много социални придобивки са били свързани с брак. Като добавим, че не е имало съвременни средства за комуникация, интернет, хората не са били толкова мобилни, а комуникацията е била ограничена само до колеги, съседи, роднини и малко приятели, в сила е било наложителното бързо припознаване на брачния партньор.“

Тези цитати прекрасно казват някои истини.

Всъщност от малки се научаваме да боравим с известен брой емоционална лексика. Научаваме за чувствата и любовта от книгите и филмите, но това не е нашата представа, а представата на режисьора и на писателя. За съжаление съвременната поп култура експлоатира образа на романтичната любов и обезценява много човешки ценности и отношения. Животът обаче е по-шарен от който и да е филм, а ние сме оплетени в безкрайните нишки на страстта, нежността и често именно взирането в романтичната връзка ни пречи да ги видим. За разлика от миналото, именно днес хората търсят моралното удовлетворение в брака и затова не е толкова често срещан. Затова днес можем да живеем и без брак, което не пречи на романтичните отношения.

Наблюденията ми са също, че доста жени не успяват да намерят „подходящия“ мъж, защото гледат на брака като на възможност за издигане, а не за партньорство. Но бракът не е социален асансьор, въпреки, че има примери и за това. Бракът е идеята за партньорство. И това съвсем не опира до това дали мъжете са по-силни от жените или обратно.

Киното и пресата учудващо все още продължават да лансират образа на брачния съюз като единствения начин за пълноценна реализация на жената. Самотата се асоциира с тъга, страх и екзистенциална празнота. На жените, които не са в стабилна връзка се внушава, че са едва ли не в несъответствие с природните и културни норми. Именно това предизвиква и „невинните“ въпроси за децата и приятелските съвети за това как да имате връзка.

Политическата концепция за щастието е, че то отразява как се вписвате в социалната структура, в специфичната ѝ йерархия. „Женското щастие“ в общественото съзнание е изцяло зависимо от това дали жената има романтична връзка, дали някой мъж иска да се ожени за нея... Всякакви други нейни желания и житейски планове се разглеждат като извинение за нейната „несъстоятелност“.

С други думи, универсалното решение на всичките проблеми на жените е „да си намерят най-подходящия мъж“. А желанието на жените да отговорят на културните норми ражда и тяхното страдание и неудобство. Те изоставят живота си, който могат да водят тук и сега и го превръщат в „очакване на принца“, който да дойде и да оправи всичко.

Ето защо заключението ми е, че самотни жени в действителност не съществуват. Всичко, което може да ви донесе бракът като удоволствие, грижа, забавления, родителство и други, може да го имате и извън брака или в романтични отношения. Вместо това да се чудите как да откриете и после да задържите мъжа на мечтите си, не е ли по-добре да разберете какви проблеми искате да разрешите чрез него и да започнете да ги разрешавате още сега, сама?!