Всяка година на 1-ви март малки и големи закачат мартеница, за да почетат деня на Баба Марта и най-вече да омилостивят нейния непостоянен характер. Празникът олицетворява пролетта, новото начало и новия цикъл в природата.
Бяло-червени вълнени нишки красят ръката или дрехата на всеки българин. Те символизират неговата силна вяра, че му предстоят само хубави неща и че амулетът ще го пази от лоши енергии.
В българските традиции първомартенският празник е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие.
Баба Марта пък е митичен персонаж. Според народните вярвания тя се смята за сестра на двамата братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко (януари и февруари). Тя е по-усмихната и добронамерена от тях, но като една истинска жена, е и много непредвидима.
Символизмът на белия и червен цвят на мартениците произлиза още от древността. Червеният цвят е въплъщение на Богинята (раждането и смъртта), а белият – на нейния Син (слънцето, отвъдния живот, вечността).
Мартеници се връзват не само у нас, но и в близки държави – Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния например, мартеници се закачат само на жените и децата, а в Гърция тази привилегия имат единствено малчуганите.
Според традицията трябва да носите своята мартеница, докато не видите цъфнало дърво или прелетна птица (най-често щъркел). Те са символ на започването на пролетта.
Честита Баба Марта!