Какво си мислят повечето 20-годишни

20-те години – времето между юношеството и зрялата възраст. Времето, през което хората търсят себе си, опознават истинския свят (много по-различен от детските анимационни филми и романтичните драми на гимназията), време, в което формират своето виждане за света, в което се сблъскват с първите сериозни трудности и т. н.

20-те години са още времето, в което човек е възрастен, но и не съвсем. Това са годините на парадоксите и ирониите. Годините, в които ходите на работа, но реално не печелите пари. Просто живеете с тях. 20-те години са времето, през което ви е позволено да правите грешки, на които да се смеете по-късно в бара с коктейл в ръка.

Още по-точно 20-те години могат да се опишат чрез всички мисли, които се въртят в главата на порасналите, но не и възрастни хора:

1. Не мога да повярвам, че вървя към 30 години!

2. Животът ми ще е точно като „Сексът и градът“

3. Нямам търпение да стана богат/а.

4. Моят наем е повече пари, отколкото ипотеката на родителите ми.

5. Какво всъщност правя тук?

6. Къде изчезнаха всичките ми приятели?

7. Как хората изкарват много пари?

8. Да се прибирам у дома за малко е страхотно.

9. Знам, че трябва да се науча да готвя, но ми е толкова по-лесно да си поръчвам храна за вкъщи.

10. Може би трябва да се откажа от всичко и да работя доброволец в някоя далечна част на света.

11. Прахът за пране струва толкова много?

12. Не ме интересува, че навън времето е хубаво, леглото ми е още по-хубаво.

13. Идеята да сключа брак е толкова абсурдна, колкото да забременея.

14. Може би той е гей?

15. Мразя работата си!

16. Храната или шопингът е по-важно?

17. Да се наспя ли тази вечер или да изляза?

18. Ще ми се обади ли?

Снимка: Thinkstock

19. Бременна ли съм?

20. Ще поискам повишение.

21. Не, не мога да поискам повишение.

22. Трябва ли да се обаждам по-често на родителите си?

23. Липсва ми университетът.

24. Слава Богу, че вече не съм в университета!

25. Трябва ли някога да се омъжа/оженя?

26. Липсват ми родителите ми.

27. Децата са толкова безгрижно щастливи!

28. Вече не мога да оставам до 6:00 сутринта в заведенията.

29. Ще си умра сам/а.

30. Докога мога да се храня с „боклуци“?

31. Добре, че не съм на 30!

32. Ауу, аз се приближавам към 30!

Чувствайте се свободни да разширявате списъка...