Хората често правим грешни преценки за другите. Например, намираме скачането с бънджи за нещо изключително нетипично за хора над 40 или в по-добрия случай – над 50 години. В повечето случаи обаче годините не са определящи и човек е много повече от едно число, отброяващо дните, които е изживял до този момент.
Освен това менталното и психическо развитие на една личност невинаги съответства на нейните години, което още един път затвърждава тезата, че много пъти числата нямат нищо общо с реалния живот. Човек е на толкова, колкото се чувства, да не говорим, че за някои неща той никога не е прекалено пораснал или с малко "по-сурови" други - по-стар.