В интуицията е силата ни!

Невронауката потвърждава – интуицията не е някакво вълшебство, тя е форма на съзнанието, която всички притежаваме. Може да я развиваме, можем да работим над нея и да ѝ се доверяваме дори във всекидневието си.

Тихият вътрешен глас, който често ни съветва как да постъпим, ни дава увереност, ако наблюдаваме внимателно реакциите на тялото си. Макар произходът на интуицията все още да представлява тайна, то съвременната наука признава, че тя може да стане ценен съюзник, който облекчава живота ни и ни помага да вървим напред.

Както вече отбелязахме, това не е вълшебно шесто чувство или някакъв дар за богоизбрани, а способност, достъпна за всекиго. Вслушвайки се в онзи шепнещ гласец, ние можем да определим кое за нас е добро и кое – лошо, кое ще ни вкара в лабиринт от проблеми или пък ще ни открие път.

Когато интуицията ни говори, ние усещаме това с всяка фибра на тялото си, няма как да пропуснем съветите ѝ. За да ви помогнем да развиете и укрепите увереността си, ви предлагаме четири упражнения.

Събудете вътрешния диригент

Правете това упражнение един път дневно (сутрин или вечер) в продължение на поне една седмица. Пълно отпускане. Настанете се удобно. Направете няколко бързи вдишвания, а след това започнете серия от спокойни и дълбоки вдишвания и издишвания, отпуснете раменете и мускулите. Когато сте се отпуснали напълно, представете си, че мисълта, съзнанието ви, е в стомаха. При всяко вдишване се спускайте все по-дълбоко в себе си, докато се почувствате напълно релаксирани.

Определете въпроса!

Задайте си подобен въпрос: „Какъв е проблемът ми, каква тема трябва да осъзная най-добре?“. Например – не съм ли твърде взискателен към себе си и твърде доверчив към другите? След като зададете въпроса си, не правете никакви изводи, а само приемайте съобщенията, които получавате – образи, думи, усещания, емоции… Целта е да чуете вътрешния си диригент. Ако не ви „каже“ нищо два-три дни, опитайте отново, като зададете следните въпроси: „Накъде да поема сега?“, „Какво трябва да направя? Покажи ми!“ Записвайте тези съобщения! Дори да ви се сторят странни или далечни на вашия въпрос, съхранявайте тези записки. С времето някоя дума, лице или усещане, могат да имат онова значение, което не сте могли да уловите от първия път, защото сте мислили в причинно-следствена връзка, а не по аналогия.

Сортирайте получените послания

Много е полезно да поставим под въпрос онова, което понякога твърде бързо приемаме за интуитивно озарение. То може да се окаже просто желание, проекция, тревога. Личността ни се състои от „субличности“, възникващи в хода на нашата психоефективна история, според психолозите Хал и Сидра Стоун. Всяка субличност има собствен глас. Съставете списък на различните субличности, от които се състоите – положителни и отрицателни (дете, съдия, терапевт, клоун, лидер, внимателен, рискуващ, агресивен и т. н.). Определете ги така, както ги усещате. По никакъв начин не се влияйте от онова, което другите казват за вашия характер, или онова, което ви внушават. Изберете от списъка три-четири субличности. Отбележете на лист с разноцветни моливи. Запишете въпрос и след това „дайте думата“ на избраната субличност, използвайки за всяка различен цвят.

Запишете отговорите на зададените въпроси. След като всички персонажи се „изкажат“, не бързайте да избирате най-добрия отговор веднага. Отложете решението. И се върнете към упражнението с вътрешния диригент (първо упражнение). Каква е целта? Съзнателно да обърнете внимание на разликата между неговия глас (който може да бъде гласът на някоя от субличностите ни) и гласът на ролите, които играем несъзнателно.

Опитайте да прекарате деня или вечерта, доверявайки се изцяло на интуицията си

Да се вслушвате в интуицията и да улавяте нейните съобщения е едно, но да позволите да се ръководите от нея, съвсем друго. И невинаги е лесно да се направи крачката от едното към другото. Защитите ни са толкова многобройни, колкото и упорити. За да се освободим от вътрешните забрани, да не се подлагаме на опасности, е необходимо да влизаме в практиката постепенно. Това упражнение дава възможност да експериментирате в течение на един ден, напълно доверявайки се на интуицията. Изберете ден от седмицата, в който имате най-малко задължения. Не е необходимо да влизате в ситуация на вътрешен конфликт и не трябва обкръжението ви да страда от вашите решения. Започнете с първото упражнение, за да повишите възприемчивостта си през целия ден. Отпуснете се и не обръщайте внимание на логиката, разсъжденията или навиците си. Действайте така, сякаш не чувате и не виждате нищо друго. Обръщайте внимание на своите преживявания и емоции, положителни или отрицателни. Не се притеснявайте да правите записи – това упражнение може да развие възприемчивостта и да укрепи увереността ви. Опитайте се често да си отделяте „ден на интуицията“, за да се научите да ѝ се доверявате.

Обръщайте внимание на съвпаденията

Задавате си въпроса дали си струва да приемете или не дадено предложение, включвате радиото и чувате как някой казва: „Аз, разбира се, отказах“. Или напротив: „Нямаше как да не се възползвам от този случай“. Съобщението може да дойде също така от случаен разговор, дочут в кафе, в обществен транспорт, или пък от статия в списание…

Различните елементи – разговори, образи, символи, които ви се струва, че нямат никакво отношение към занимаващата ви тема и въпроси, но някак се „сблъскват“ с вас, имат огромно значение. Юнг го нарича „проявление на синхроничността“. В тези послания, напомнящи зелената или червената светлина на светофара, трябва да се вслушваме много внимателно. В тези съвпадения се въплъщава онова, което ние знаем или чувстваме, но невинаги осъзнаваме. Водете дневник на синхроничността. Сигурни сме, че много скоро ще знаете верния отговор на поставените въпроси. Всеки ден записвайте случайните съвпадения, които имат смисъл за вас, дори в началото да ви се струват незначителни. Всеки път, когато си задавате въпроси, обръщайте внимание на онова, което виждате, чувате или усещате в обкръжаващата ви среда – тя е пълна с информация.