Понякога дори се оказва, че семейства, които не са сключили брак, се радват на много по-щастлива връзка и са по-добри родители от тези, които са си казали „да“ пред забавните лели в Гражданското, под умилените погледи на родителите и приятелите си.
„Основното за едно сплотено семейство, особено когато говорим за отглеждането на децата, не е бракът и сигурността, която той дава, а ангажираността на бащата към целия процес на възпитание“, обяснява д-р Наташа Кабрера от Университета в Мериленд.
Според нейните думи, ако един татко е „в нещата“ още от положителния тест за бременност, ще участва много по-активно в отглеждането на детето.
„Все още има жени, които смятат майчинството за неприкосновена територия само за жени, където мъжете нямат право да стъпят. А после се сърдят, че татковците не помагат или направо си тръгват от живота на семейството“, продължава д-р Кабрера.
Изследване, проведено от нейния екип, показва именно това – семейства, в които бащата е бил част от целия процес от зачеването до раждането, после стават много по-добри родители.
„Връзката между детето и бащата се изгражда постепенно, за разлика от тази между майката и детето, която възниква спонтанно. Не изолирайте бащата от бременността и после ще се радвате на истински добро семейство“, обясняват още специалистите.
Проучването доказало, че двойки, които живеят без брак, но са разпределили грижите за децата по равно, са много по-щастливи от тези, които са си казали „да“, но то е останало в споменатата вече зала при леличката със забавната интонация.
„Когато двама души вземат обмисленото решение да имат деца и участват заедно в цялото чудо, връзката помежду им става много по-силна от всеки подпис“, завършва д-р Кабрера.
Така че – ясно е. Мъжът не се превръща автоматично и в съпруг, и в баща. Нито пък ролята му свършва с появяването на двете чертички. Всъщност тогава започва.