Константин Икономов от Сатирата: Надявам се, че ще има утре

Повече от месец сме в извънредно положение, а едни от най-осезателно усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е с актьора от Сатирата Константин Икономов.

Именно той влезе в образа на „Шрек“, мюзикъл по оригиналната бродуейска продукция под режисурата на Уест Хайлър, който активно работи на Бродуей в Ню Йорк.

Играл е на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, Народен театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“ и Театър 199. От 2009 година е актьор в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Неведнъж ни е разсмивал с комедийните си роли, но също така и ни е карал да се замисляме именно чрез тях. За времето без публика, преоткрива себе си и се надява, че наистина ще има утре.

Всеки сигурно си е мислил, че може да „влезе“ в някакъв филм. Твоят какъв беше?

Ами аз лично мисля, че филмите много лесно се произвеждат в мозъците на хората, въпросът е доколко тези филми могат да навредят на околните или да въвлекат околните, без тяхното желание, в тези филми. Това е по-опасната работа. Иначе това да бъдеш в някакъв филм може да има и спасителен ефект в някои ситуации. Например няколко пъти се улових, че си представям, когато излизам от дома, че съм в някакъв апокалиптичен филм за залеза на ерата, на 21-ви век, защото хората, които виждам по улиците са толкова малко, че почти си мисля, че това може би е някакъв експеримент и отнякъде пускат оцелелите хора да излизат. Но тези мои фантазии, предполагам са породени от гледането на научнофантастични филми, които аз харесвам.

Как живееш днес? Какво бе вчера? Какво мислиш, че ще е утре?

Вчера беше днес, а утре ще е същото. Мисля, че във време на изолация това представлява нашето битие. Това, което се надявам е наистина да има утре.

Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата, няма я сигурността, какво има?

Когато я няма публиката, когато я няма сцената нещата придобиват малко суров вид, малко замирисва на безвремие, тъга, отчаяние, безсилие, болка, загуба... Но светлина винаги има в тунела. Сега е моето лично време – време за себе си, за своите близки, за своите други творчески занимания – четене, рисуване, пеене. Стремя се това време, което е най-ценният ресурс даден ни на тази земя, да не бъде загубено за мен. Смятам, че сега можем да открием други качества и умения у себе си, като например да свирим с пръсти (разбира се като спазваме хигиенните норми), да научим някое ново хоро или танц, да жонглирам с ябълки, да ценим тишината, да преоткрием самотата...

Какъв бе последният проект, над който работи и какво се случва сега с него?

От актьорска гледна точка последният проект, върху който работих, това беше „Сатирично кабаре“, който трябваше да излезе на 30-ти март 2020 година на сцената на Сатиричния театър. Разбира се проектът в момента е замразен и изчаква своето ново начало и своята премиера, която надявам се ще бъде скоро, за да може както ние, така и публиката да се наслади на хубавите текстове и песни, които сме им подготвили. Иначе моята „втора краста“, рисуването, няма препятствия в лицето на пандемията. Всеки ден по нещо си драскам.

В днешно време всеки говори за здравето, за икономическия риск, не е ли редно тук да наредим и духовната криза?

Не само че е редно, но е наложително. Ако не спасим културата си – театрите, галериите, оперите, филхармониите, музеите, книгоиздаването какво всъщност спасяваме?!?! Но това е тема, която винаги стои на края на опашката от проблеми в държавата.

Как се излиза от това, в което сме сега?

Няма излизане, няма изход. Просто трябва да го преживеем. Трябва да мислим не за себе си, като слаби и нуждаещи се, а за другите като такива. Трябва да се подкрепяме както можем. Трябва да устоим, за да има смисъл от утрешния ден.