Стефан Китанов – Кита: Вчера беше отдавна, днес съм в изолация, а утре...

Повече от месец сме в извънредно положение, а едни от най-усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е с директора на София Филм Фест Стефан Китанов – Кита.

Извънредното положение съвпадна с началото на 24-ото издание на международния кинофорум. Вече всичко бе готово, филмите подбрани, залите запазени, гостите поканени, а зрителите – чакащи. Най-големият кинофестивал у нас последва съдбата и на другите престижни събития и бе отложен за юни, а впоследствие и за септември.

Въпреки сложната ситуация, Стефан Китанов, който е и филмов продуцент, а също познат и като обаятелен разказвач и ценител на добрите истории, не спира всекидневно да ни споделя идеи и вдъхновения от режисьори и актьори от цял свят, събрани във фестивалния дневник. И макар сега положението да е сложно, заровете може и да се обърнат. Какво е могло да бъде – не е важно, важното е, че ще е...

Всеки сигурно си е мислил, че може да „влезе“ в някакъв филм. Какъв е вашият?

„Кошмари преди Великден“ – може би Тим Бъртън работи по този филм. Иначе „Кошмари преди Коледа“ е любимият филм на моето семейство, който от 1994 гледаме всеки път на Коледа.

Как живеете днес? Какво бе вчера? Какво мислите, че ще е утре?

Днес живея в изолация. Вчера беше много отдавна, някакъв сън, спомен – както се пее в песента: „preserve your memories, they’re all that’s left you“. Мисля за утре с Вяра, Надежда и Любов!

Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата, няма я сигурността, какво има?

Има го животът. След раждането и преди смъртта. Онова тире, както се казва в знаменития грузински тост.

В днешно време всеки говори за здравето, за икономическата криза, но без духовното, какво се случва?

Случва се това, което всеки очаква да му се случи. Някои ги интересува едно, друг – друго. Няма еднакви хора. Нека сме различни. Важното е да останем хора. И да си помагаме.

Изпитвате ли страх и как се справяте с тези чувства?

Нормален човек съм. Като е студено, ми е студено. Като е топло, се потя. Като е страшно, се страхувам. Като е радостно, се радвам. Държа се естествено. Старая се да остана в мача. Както пише на Стадион „Васил Левски“: „Човекът е човек, когато играе“ (Шилер).

Как се излиза от това, в което сме сега?

С бодър дух. С дисциплина. С отговорност. Със споделена отговорност. С Вяра в доброто. С Надежда в бъдещето. И с много Любов!

Тук ви поздравявам със следното изпълнение на Фестивалния бенд на София Филм Фест от Варшава 2009: