Повече от месец сме в извънредно положение, а едни от най-усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е с режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов.
Филмите им се прицелват към съдбите на обикновените хора и търсят абсурдното във всекидневието, съчетало комични моменти и в най-сложните житейски ситуации. Пълнометражните им продукции са съпътствани от много отличия у нас и в чужбина. След „Урок“ и „Слава“, третият им филм „Бащата“ получи Кристалния глобус на кинофестивала в Карлови Вари.
В днешното положение виждат знак, че не може да приемаме всичко за даденост. Вярват, че именно в смутни времена се наблюдава и духовният подем, тъй като някои от най-големите шедьоври и пробиви в изкуството са се появили именно в сложни за човечеството епизоди.
Извънредното положение ни постави в доста смутна ситуация, наподобява антиутопичен сценарий. Вие мислили ли сте си някога, че може да „влезете“ в някакъв филм и ако да – какъв е вашият?
Това което се случи беше доста неочаквано, въпреки че беше логично. Същото, а може би и нещо доста по-страшно би могло да се случи с евентуална глобална екокатастрофа вследствие на замърсяването на природата от човешката дейност. Сигурно отново ще сме напълно изненадани, въпреки множеството предупреждения и съвсем очевидната логика.
Как живеете днес? Какво бе вчера? Какво мислите, че ще е утре?
Днес живеем различно от вчера, но не сме сигурни, че животът ни вчера беше нормален, а днес не е. А какъв ще е животът ни утре – изобщо не знаем. Трябва да спрем да приемаме всичко за даденост.
Имате дете – как дъщеря ви разбира ситуацията и как вие ѝ я описвате?
Може би, ние сме късметлии, защото извънредното положение ни завари на село, където и си останахме. Така че дъщеря ни приема ситуацията нормално. Новият ритъм на живот (липсата на ежедневен стрес и бързане) ѝ се отразява доста добре. Единственото, което я тормози е, че не може свободно да си играе със съседското дете и двамата са принудени да си общуват през терасата – тя отгоре, той отдолу. Като Ромео и Жулиета са. Но ние сме решили да спазваме стриктно правилата за самоизолация и държим да се отнасяме отговорно, въпреки натиска и опитите за манипулация от страна на децата.
Последният ви филм „Бащата“ се отложи. Кога очаквате да е срещата му с публиката?
В момента се обмислят различни варианти. Ситуацията е доста несигурна, затова изчакваме.
В днешно време много се говори за здравето, за икономическите кризи. Смятате ли, че до тях е добре да застанат и духовните ни кризи?
Струва ни се, че именно в смутни времена, във времена на здравна, икономическа и всякаква друга физическа криза, така да се каже, обикновено има някакъв духовен подем. И ако се обърнем назад и се замислим ще се уверим, че едни от най-големите шедьоври и пробиви в изкуството се появяват именно в смутни времена. Така че, опитваме се да мислим позитивно и предпочитаме да вярваме, че от всичко това накрая, все пак, ще излезе нещо хубаво, нещо одухотворяващо, нещо обновяващо и смислено. Може би накрая всички ще излезем от това променени и помъдрели.
Как се излиза от това, в което сме сега?
Как? Може би с повече отговорност, мъдрост, търпение, разбиране, обмисляне, вникване… Не знаем!