Стефан Вълдобрев: Връщаме се към естественото ни състояние на духовни същества

Непосредствено преди 50-годишния си юбилей, артистът и музикант Стефан Вълдобрев събира парчета от живота си в „Книга за песните“. В нея вокалът на „Необичайните заподозрени“ селектира музика, текстове, спомени от театъра и киното, изповеди, снимки и ни отвежда в света на творческия процес без преструвки, вдъхновен често от случайни хрумки. Именно извънредното положение му помага пълноценно да се задълбочи около създаването на книгата. Подобно на много колеги, се налага да отмени доста събития – концерти, постановки, филмови прожекции, но появата на тази творба го обнадеждава, че връзката с публиката остава.

На 15 май излезе първата ви книга „Книга на песните“. Кога усетихте, че искате да я напишете?

Някъде преди три години, със Станимир Стоянов, приятел, издател и изключително ерудиран и сладкодумен събеседник, седяхме в едно кафене и обсъждайки току-що присъдения Нобел за литература на Боб Дилън, подхванахме темата, текстовете за песни литература ли са или не. Той каза – да, аз казах – не. „А защо не напишеш книга по въпроса, разказвайки за твоите стихове?“, попита Станимир. „Сега е моментът“. „Отдавна ми се върти такава идея“, отвърнах му. „Но, да – сега е моментът. Прав си“.Това беше провокацията и „искрата в двигателя“. Започнах да мисля по въпроса, оформях си визията, избистрях идеята. Свързах се с издателство „Книгомания“, харесахме се взаимно. После те проявиха безкрайно търпение и коректност. Изчакаха да преминат моите вечни пътувания, репетиции, снимки и спектакли. Съобразиха се с настроенията и вродената ми ленивост. Аз, както винаги в живота си, и сега направих всичко в последния възможен момент. Но ето че книгата вече е факт и е по книжарниците.

Томът излиза малко преди рождения ви ден. Стигат ли 360 страници за 50-годишен юбилей?

Най-вероятно, да. Не съм мислил за броя страници. Интересуваше ме поводът и смисълът.

Какво събрахте в книгата и какво оставихте извън нея?

Когато седнах да пиша, започнах да си спомням десетки и десетки събития, епизоди, разговори, интересни случки, смешни или тъжни преживявания. Много внимавах да включа в книгата единствено тези, които имат отношение към създаването на песните. Те бяха важни. Те бяха главният герои. Следвах тази тънка червена линия и махах всичко извън основната тема. Смятам побраното в тези 360 страници за най-същественото в конкретния случай.

Колко време ви отне написването ѝ?

Започнах в началото на 2019. Написах десетина глави и се успокоих. После имаше дълъг период, в който физически бе невъзможно да се концентрирам и да пиша. Сега, в началото на 2020 реших да продължа. Прочетох старите глави и ми се сториха доста наивни – като стил и като съдържание. Изтрих ги и започнах всичко наново. Оформиха се общо 42 епизода за стихове на мои песни или за песните на колеги, с които бях работил. Това протакане, тази пауза, се оказаха от значение за узряването на текста.

Животът ви – освен с песни, е свързан с театър и кино. Кои са ролите, които са ви повлияли най-силно в кариерата и в живота ви?

Напоследък изключително удовлетворение ми носят спектаклите на Галин Стоев по пиесите на Яна Борисова. Стилът, боравенето с думите, интелигентният хумор, класата на героите, подходът в драматургията, а после и в режисурата са все неща, които чувствам като плуване в свои води и ме провокират да вадя най-доброто от себе си. Да доказвам моето разбиране, че финесът, лекотата, сдържаността и вътрешната сила, са много по-въздействащи от напъните, пренатягането и външната показност. Бих включил и „Момчето от последния чин“ в тази група. Иначе в киното, най-важните за мен роли са в „Изпепеляване“, „Стъклената река“, „Миграцията на паламуда“, „Потъването на Созопол“ и „Далеч от брега“.

Как изкарахте времето на извънредното положение – къде ви завари кризата? Какви събития се наложи да отмените и с какво ги заместихте?

Кризата започна в средата на март и аз вече си бях в София. Прекарах следващите два месеца вкъщи. Прекарах ги пълноценно – в писане, в редактиране, в обитаване на един паралелен свят на музика и поезия, за който разказвах. Мисля, че това ме съхраняваше психически. Освен това, книгата се получи много по-задълбочена и осмислена, отколкото би изглеждала иначе. Отмених концерта в НДК, а също и доста събития, свързани с мои постановки, филми, опера и мюзикъл. Но изпитвам единствено благодарност, че поне книгата я има и ще бъде връзката ми с публиката през следващите месеци или година.

Може ли едно такова събитие да промени не само всекидневието ни, а и начина ни на мислене?

Мисля, че да. Всички вече сме различни и изпитваме някакъв копнеж за нормалност. В последните години всеки от нас беше доведен до определен лимит на прегаряне, на пренавиване, на пренасищане и преяждане, на неразбиране какво се случва със съвременния свят. Без значение на социален статус, финансови възможности, възраст и професия, всички бяхме стигнали до една и съща точка. Сега, като че ли изтрезняваме и чувстваме потребност да се върнем към естественото си състояние на духовни същества.

Позволиха събитията на открито. Да ви очакваме ли скоро на музикалната сцена?

Все още не знам. Дори не смея да мечтая. Публиката страшно ми липсва, но засега имам нагласата, че срещите ми с нея ще са единствено чрез „Книга за песните“.