Бъртън, Деп, Карол: Светата луда троица

- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Чешърският котарак .
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ... стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи - каза Котаракът - стига да вървиш достатъчно дълго.

Книгата. Светът узнава за „Алиса в Страната на чудесата“ през далечната 1865 г., когато английският белетрист с нездраво влечение към малки момиченца (да, на гениалните умове винаги им има нещо) Чарлз Латуидж Доджсън издава своя безумен шедьовър под псевдонима Луис Карол.

По своята специфика и качества, книгата далеч прескача рамката „фантастична история за деца“, като става един основополагащите (началото знаем, че е дал Едгар По) за всичко онова, що се нарича „фентъзи“.

Приключенията на Алиса в Долната земя обаче са нещо много повече от фантастични.

Светът, който Карол гради, е един гениален нонсенс, в който всяко нещо е подчинено на някаква странна антилогика, а обитателите, животински и предметни алюзии на реални хора, сами по себе си са съвършено луди, обезсмислени и нереални.

Историята на малката Алиса, попаднала в един антисвят, след като е последвала Белия заек и е паднала в заешката дупка и до ден днешен е една от най-популярните в света.

Тя е играна, екранизирана, адаптирана, преписвана, преправяна, разказвана, превръщана в компютърни игри и модернизирана милиони пъти.

Любима и на Холивуд, книгата е станала вдъхновение на една от най-успешните трилогии изобщо - кино революцията „Матрицата“.

Режисьорът. Сами можете да си представите какво би се получило, когато творението на един безумец попадне в ръцете на друг безумец, роден век по-късно и облагодетелстван да пропагандира своето безумие чрез милионите манипулативни пипала на модерната масова култура.

Тим Бъртън даде на света ултимативните тъмни шедьоври като „Едуард Ножиците“, двата първи „Батман“-а, „Планетата на маймуните“, „Кошмарът преди Коледа“, „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ и се подписа дебело в Залата на славата в Холивуд на стената „Луди, криви и суперуспешни“.

Освен за цялата филмотека откачени фентъзи истории, трябва да благодарим на Тим и за това, че той откри, осинови, лансира и прослави непасващият на нито едно клиширано бижу брилянт, известен на обществеността като Джони Деп.

Шапкарят. Без да изреждам всеизвестни биографични факти, да давам епитети в превъзходна степен и да редя любовни излияния, ще кажа, че нещото, което прави бъртъновата „Алиса в Страната на чудесата“ е 75 % Джони Деп (останалото могат да си поделят добрата 3D визия на Долната земя, образа на Котарака, Хелена Бонъм Картър и май това е).

Добре знаем, че на душата на Джони най й прилягат образите на шизофреници, аутсайдери и откачалки от всякакъв род.

Естествено, кожата, гримът и шапката на луискароловия герой му паснаха като негови собствени и резултатът определено е на лице.

Отидете ли да гледате „Алиса“ (а вие определено ще го направите, защото това все пак е един от най-чаканите филми и т.н.) този, който ще ви забавлява, е само и единствено Шапкаря. Заслужава си за него.

Добре де, а филмът? „Алиса в Страната на чудесата“ 3D 2010 е накратко едно своеобразно продължение на оригиналната история, в което 19-годишната Алиса (Мия Уасиковска), притисната от социалните порядки на консервативното викторианско общество, отново се натъква на стария си познайник Белия заек (гласът на Майкъл Шийн) и набързо скача в Дупката.

Заставена да прекрати тиранията на Червената Кралица (Хелена Бонъм Картър) и да помогне на нейната сестра, Бялата Кралица (Ан Хатауей), тя преживява едно невероятно приключение на личностно израстване, изпълнено с метафори и клиширани слова.

Естествено, верни другари в трудния път, който поема девойката, са старите й приятели Лудия Шапкар (Джони Деп), Чешърския котарак, Мартенския заек, близнаците Туидълди и Туидълдум (Мат Лукас) и Гъсеницата Абсолем.

На кратко може да се каже само „много баби, хилаво дете“.

Макар че Алиса преживя няколко възтежки физически травми (чак мене ме заболя), филмът като че ли умишлено е смъкнал възрастовата граница на аудитория.

„Алиса“, поначало известна като приказка за възрастни, е недомислено вдетенена, а образите, типично за масово кино, са разделени на 100% лоши и 100% добри (в случая 100% червени и 100% бели), което леко дразни.

Сладката сантиментална носталгия, която носи приказката обаче, страхотно талантливите актьори и красивата триизмерна визуализация на Долната земя като че ли неутрализират гореизброеното и всъщност превръщат филма в едно много приятно приключение.

Всеки от нас носи детето у себе си и няма по-хубаво от това да го правите щастливо.

Премиерата е на 5 март.