Едва ли ще се намери човек, който да не обича приказките, който да не е заспивал всяка вечер с тях като дете. И който да не се чувства привлечен от всичко, в което пръст има някоя приказка.
Като едни пораснали деца, все повече започваме да оценяваме различните интерпретации на добре познатите ни приказки.
Същите онези, които са ни приспивали като деца, сега ни държат на нокти, карат ни да настръхваме, защото щастливият край не винаги е опция.
В сърцето на всяка класическа приказка стои борбата между тъмните и светлите сили, доброто и злото, красивото и грозното. В нея всичко винаги е черно и бяло, лесно за възприемане от детското съзнание.
Приказките за пораснали деца са малко по-различни.
Снежанка не е приказка за миловидната чернокоска от версията на Дисни, а готическа приказка за ужаса, в която мащеха е Сигърни Уивър.
Дори "Лебедово езеро" няма да е същото...
Червената шапчица ще бъде преследвана от върколак в мрачни средновековни гори, а историята за Пепеляшка бе превърната в корейски филм на ужасите.
Испанският фотограф Eugenio Recuenco също е велик интерпретатор на приказки.
Серията фотографии Fairy Tales се лута между буквалните образи на любимите герои и неговата лична гледна точка за всеки един от тях.
Спящата красавица е остаряла в съня си, а Червената шапчица е заобиколена от глутница вълци.
Събудете детето в себе си в галерията горе.
А тук си припомнете историите с неочакван край...