Femme Fatale и нейният портрет

20 / 36

„Жената. Така разнолика и толкоз непонятна. Жената е началото и краят. Жената е светата добродетел и сладката порочност. Жената – създателката на живота. Жената – жестокият каторжник. Внимавай как я докосваш: от теб зависи дали ще те дари с райската наслада или ще прободе сърцето ти с демоничния си шип. Жената – загадката, мистиката, вещицата. Жената – майката, светицата, животът. Жената – парадоксът.“

Ако помните така завърших историята за невероятния дигитален артист Рей Сийзър и неговите фетишизирани кукли. Така ще започна и тази. Защото силният край за едни, е най-доброто начало за други.

Името й е Лори Ърли (Lori Earley) и, макар и да не се възприема като куче, или друго домашно животно, тя принадлежи към школата на съвременните сюрреалисти.

Дори и представител на това ново течение обаче, тя е от малкото, които творят чрез традиционните инструменти – маслени бои върху платно.

Родена е в Ню Йорк и открива артистичните си заложби още от съвсем малка. Главното при нея е (както всъщност при почти всички художници) е че чрез своите платна дава експресия на душата си.

И ако следваме тази логика, душата й е един стилизиран женски портрет, който променя своята същност в съответствие с емоциите на своята притежателка.

Като цяло картините на Лори, като стил, са повлияни от барока, макар че, сред нарисуваните от нея жени, можем да видим представителки на почти всички културни епохи, включително и елементи на съвременните урбанистични субкултури.

Образите й са различни, като разноликата женска природа, но всички си приличат по едно – те до една са Femme Fatale.

Фатални жени, изтъкани от емоции и разказващи приказки. Всяка една картина е жива, тя нашепва собствената си трагична история и я разказва така ярко, че за да я узнаем, не са нужни думи. За нея говорят очите, позата, заобикалящият екстериор, облеклото, косата...

Гледам ги и мислите ми неизбежно довеждат в съзнанието ми образа на Дориан Грей. Дориан Грей е най-добрата метафора за една от мъдростите, на които ни е учил неговият автор – великият Оскар Уайлд. Дориан Грей, който безкомпромисно доказа: портертът – това е огледалото на човешката душа.

Разгледайте различните състояния на женската душа горе, в галерията.