Доколко реалистичен е „Конклав“ – филмът, който разкрива как се избира папата

Тази година беше изключително напрегната в политическо отношение, така че е уместно нов филм да хвърли светлина върху един древен и изключително потаен процес на гласуване: избора на нов папа.

„Конклав“, режисиран от Едуард Бергер („На Западния фронт нищо ново“) и със звездния актьорски състав Ралф Файнс, Стенли Тучи, Изабела Роселини и Джон Литгоу, вдъхва живот на опияняващата смесица от мистерия, ритуал, традиция, но най-вече политика на процеса на избор на папа, предава CNN.

Дългоочакваният филм, около който вече се шуми за награди, е базиран на трилъра от 2016 г. на британския писател Робърт Харис, който се описва като разказ за „властта на Бога и амбицията на хората“ и си представя какъв би могъл да бъде следващият конклав.

Централно място в сюжета заема напрежението сред най-високопоставените фигури в Римокатолическата църква между изискванията на вярата им и желанието за висок пост. Филмът представя дискусиите в коридорите на Ватикана и изтънченото задкулисно политиканстване, свързано с процеса, при който всеки, за когото се вижда, че води кампания за поста, вероятно ще бъде изключен.

Но „Конклав“ вече е подложен на критики от някои представители на църквата.

Епископ Робърт Барън, основател на католическото медийно служение Word on Fire и един от най-следваните католици в света в социалните медии, каза на последователите си в X да „бягат от него колкото се може по-бързо“.

Той го описа като „отметната от всички будители“ и изпращаща послание, че единственият път напред за църквата е да приеме „прогресивните думи за разнообразие, приобщаване, безразличие към доктрината“.

Той заяви, че филмът несправедливо представя църковната йерархия като „средище на амбиции, корупция и отчаян егоизъм, консерваторите са ксенофобски екстремисти, а либералите – самовлюбени интриганти“.

Филмът се опитва да покаже битката за душата на църквата, която се води по време на изборите за папа, като подчертава напрежението между прогресивни и традиционалисти, ролята (или липсата на такава) на жените, а в случая с героя на Файнс, кардинал Лорънс, и кризата на вярата.

За църковните наблюдатели големият въпрос за следващия реален конклав ще бъде дали кардиналите ще изберат папа, който ще продължи да следва по-отворения модел на папа Франциск, или силите, които се противопоставят на неговото папство, ще успеят да променят нещата в алтернативна посока.

За кардиналите предизвикателството ще бъде да намерят кандидат, който да има достатъчно широк отзвук и личен авторитет, за да бъде избран за тази роля. Макар че това е политическо съображение, в католическата теология се предполага, че избирателите се ръководят от Светия дух.

Стивън П. Милис, директор на Центъра „Бернардин“ към Католическия богословски съюз, богословски колеж в Чикаго, заяви, че представеният във филма процес се потвърждава от докладите на кардиналите, според които конклавите са упражнение по „внимателно изграждане на коалиции“, докато те обмислят бъдещето на църквата.

„Конклавът е политическо събитие в най-добрия смисъл на думата политика – това е обмислено, дори молитвено разглеждане на бъдещето на общността“, каза той пред CNN. „Политизирането“ не отрича участието на Светия дух (разбира се, не го и гарантира). Дали Духът ще бъде послушан, зависи от кардиналите. Но Духът присъства, а преброяването на гласовете е необходима част от процеса“.

За да се избегне външно лобиране и да се гарантира, че кардиналите са свободни да изберат този, който според тях е най-добрият човек за тази работа, конклавите се провеждат при строга конфиденциалност, като участниците са изолирани от света. На тях им е забранено да разговарят с когото и да било извън процеса, който може да отнеме няколко дни, включително да четат съобщения в медиите или да получават съобщения.

Само кардиналите на възраст под 80 години имат право на глас. Те гласуват в Сикстинската капела, пред вдъхващата страхопочитание гледка на „Страшния съд“ на Микеланджело, като вписват избора си в хартиени бюлетини, които след преброяването им се изгарят.

Гласуването продължава, докато един от кандидатите не получи мнозинство от две трети. Тълпата, която чака отвън, е уведомена, че е избран папа, когато коминът над Сикстинската капела изпуска бял дим.

„Конклав“ се старае да бъде възможно най-реалистичен. Харис е подпомогнат при създаването на романа си от покойния английски кардинал Кормак Мърфи О'Конър, който е участвал в конклавите през 2005 и 2013 г., а сценаристът Питър Строугън и създателите на филма са получили частна обиколка на Сикстинската капела.

Филмът се справя с много детайли. Виждаме как кардиналите внасят нощните си чанти, когато започват процеса, както и сцени, в които те пушат цигара преди това. Пресъздадени са стаите в къщата за гости – Domus Sanctae Marthae – където кардиналите пребивават по време на конклава, с общо хранене и автобуси, които ги превозват напред-назад между сесиите за гласуване.

Показани са също така запечатването на стаята на починалия папа и унищожаването на пръстена му, клетвите, които полагат кардиналите преди гласуването, използването на химикали, за да се гарантира, че от комина излиза дим с правилния цвят, който показва резултата (черен за липса на решение и бял, за да се покаже, че е избран папа), и почистването на Сикстинската капела за подслушвателни устройства.

Има обаче и дребни грешки, като например подробности за подреждането на масите в Сикстинската капела и начина, по който кардиналите се обръщат един към друг. Но най-малко правдоподобната част от филма е неговият невероятен край, който няма да издаваме тук.

Том Рийз, йезуитски свещеник и църковен коментатор във Вашингтон, дава на CNN следната присъда: „(Актьорската игра) и производствените стойности бяха страхотни, но сюжетните обрати бяха странни и невероятни“.

За Милис обаче филмът не е преди всичко за финалния сюжетен обрат или дори за процесите на избор на папа. Той го вижда като история за един кардинал, който се бори с вярата си и я намира отново – нещо, което той определя като „красиво за гледане“.