Няма по-красива и въздействаща от класическата черно-бяла фотография, и колкото и впечатляващо да е модерното дигитално изкуство, винаги бих предпочела на стената ми да виси кадър, запечатан от обектива на Уили Ронис.
Или френският фотограф, който е спряган за един от най-великите на XX век и който напусна този свят миналата година.
Ронис след себе си остави не просто фотографии, а истински, реални спомени от следвоенен Париж и Прованс.
Роден е в града на Айфеловата кула в семейството на еврейски беглец. Баща му имал фотографско студио, а майка му давала уроци по пиано. След като баща му заболява от рак, Уили поема семейния бизнес.
Той е първият френски фотограф, снимал за сп. Life, а през 1953 г. неговите произведения, заедно с тези на още четирима знакови фотографи, биват изложени в Музея за модерно изкуство в Манхатън, Ню Йорк, под наслова "Five French Photographers" ("Пет френски фотографа").
Естетическият му усет е толкова голям, че освен за Life, е работил и за модната библия Vogue.
Ронис изоставя камерата още през 2001 г., поради неспособността му да се движи сам.
През 2005 г. Париж прави своеобразен поклон пред неговата многогодишна работа с изложбата "Уили Ронис в Париж", или една красива черно-бяла ретроспекция, посетена от повече от половин милион души.
Не пропускайте галерията.
Още: