Иранският режисьор Джафар Панахи грабна „Златна палма“ в Кан

Джафар Панахи спечели голямата награда „Златна палма“ в Кан за филма „Обикновен инцидент“ в Кан. Фестивалът закрива една звездна и противоречива година, предава CNN

В събота вечерта на Френската ривиера имаше холивудски финал, тъй като иранският режисьор получи „Златна палма“, най-голямата награда на филмовия фестивал в Кан.

За първи път Панахи печели най-високото отличие на фестивала, което е сензационен резултат след години на лични и професионални изпитания. Режисьорът дисидент е преживял многобройни сблъсъци с иранското правителство, включително затвор, за последно от 2022 до 2023 г.

Режисьорът на „Без мечки“, „Такси“, „Това не е филм“ и др. продължава да прави филми въпреки забраната, въпреки че не е могъл да присъства на фестивала повече от две десетилетия.

През 2010 г. той трябваше да участва в журито на конкурса в Кан, но лишаването от свобода му попречи да пътува до Франция. Фестивалът запазва празен стол за него, а същата година актрисата Жулиет Бинош държи табела с неговото име, докато приема наградата за най-добра актриса. Сега, петнадесет години по-късно, журито, оглавявано от Бинош, присъжда приза на филма му „Обикновен инцидент“.

Според сведенията Панахи е заявил, че филмът му отчасти е вдъхновен от последното му лишаване от свобода. „Обикновен инцидент“ представя бивши политически затворници, които отвличат мъж, за когото вярват, че е техен бивш следовател, макар че са разкъсвани от съмнения – и от съмнения какво да правят с него.

Другото голямо признание отиде за филма „Сантиментална стойност“ на Йоахим Триер, а наградата на журито си поделиха „Сират“ на режисьора Оливер Лаксе и „Звукът от падането“ на Маша Шилинкски.

Най-добър актьор стана Вагнер Моура за „Тайният агент“ на Клебер Мендонса Фильо, който спечели и наградата за най-добър режисьор. За най-добра актриса беше отличена Надя Мелити за „Последната“ („La Petite Dernière“).

„Възкресение“ на Би Ган бе отличен със Специална награда, а за най-добър сценарий бе присъдена наградата на ветераните от Кан братята Жан-Пиер и Люк Дарден за „Млади майки“.

Наградите бяха присъдени на множество филми, които дебютираха в края на програмата в една звездна, но несигурна по отношение на критиката година.