Линдзи Лоън изглежда прекарва доста добро лято. „По-шантав петък“, продължението на „Шантав петък“, в който тя си партнира с Джейми Лий Къртис, е последният филм в биографията на актрисата, връщайки я обратно в развлекателната империя на „Дисни“, която я направи звезда на 12-годишна възраст с „Капан за родители“.
Всеки, който е следил Лоън през годините, а това не беше трудно да се направи, знае, че прегледът на кариерата ѝ ще включва спънки, проблеми, успехи, арести и излизане от Холивуд, особено след 2012 година. Дотогава, скачайки от едно сензационно заглавие към друго без предпазна мрежа, тя е била в рехабилитационна клиника поне пет пъти, изпълнила е 67 дни общественополезен труд и е прекарала повече от седмица в затвора.
Нито един от тези проблеми обаче не я е лишил от звездния ѝ магнетизъм, който все още сякаш я поставя в мистериозно флуидна зона – понякога трогателна, понякога неловка, но винаги привлекателна – между юношеството и зрялата възраст.
Сега на 39 години, съпруга и грижовна майка на сина си Луаи, Лоън казва, че иска да избегне пренасищането на живота си с проекти, но изглежда нетърпелива да продължи да преследва ангажимент след ангажимент.
По-долу ви представяме топ 10 филма на Линдзи Лоън, подредени от най-лошия към най-добрия.
10. „Правилата на Джорджия“ (Georgia Rule)
Режисирана от Гари Маршал, тази комедийна драма има завладяваща, дълбоко двусмислена сцена, която може да се счита за своеобразен актьорски триумф за Лоън. Актрисата влиза в ролята на проблемна млада дама, Рейчъл, прекарваща лятото със строгата си баба (Джейн Фонда). Когато Рейчъл се опитва да започне връзка с местно момче (Гарет Хедлънд), очите ѝ проблясват с вид плътска признателност – но само за секунда. След това изражението ѝ помрачнява, за да внуши по-дълбоко емоционално съмнение или нежелание.
Но дори с този момент – и престижен актьорски състав, който включва Фелисити Хъфман и Дърмът Мълроуни – „Правилата на Джорджия“ беше проблематичен филм за Лоън. По време на продукцията ръководител на студиото изпраща на актрисата писмо, в което я мъмри за непрофесионално поведение. Джеймс Г. Робинсън пише „Знаем, че продължаващото ви купонясване през цялата нощ е истинската причина за така нареченото ви изтощение“. Той също така обвинява Лоън, че е струвала на продукцията стотици хиляди долари щети. След това филмът бе посрещнат с негативни ревюта от феновете и критиците.
9. „Лиз и Дик“ (Liz & Dick)
Не е изненадващо, че Линдзи Лоън е идентифицирана с Елизабет Тейлър. Като бивша детска звезда, тя твърди, че не може да си спомни времето, когато не е била известна. Но порасналата Тейлър беше вулканично еротична и толкова сигурна в звездната си сила, че не се тревожеше за шокиращите повратности в личния си живот.
Ако Тейлър можеше да бъде едновременно възвишено вулгарна и секси, това беше част от това, което я правеше толкова неустоимо присъствие на екрана. Камерата я обожаваше. Докато Лоън просто обича.
В „Лиз и Дик“ Линдзи смело се опитва да изиграе Елизабет Тейлър по време на бурните ѝ години с актьора Ричард Бъртън (Грант Боулър). Двамата се наслаждаваха един на друг с такъв похотлив ентусиазъм, че са осъдени от Ватикана за „еротично скитничество“.
Изпълнението на Лоън обаче не е никак добро. Тя плаче много красиво, усмихва се през разбитото си сърце, но няма нищо подобно на тласъчната, всепоглъщаща, винаги готова да изтласка всеки по пътя си сила на Тейлър. Хелена Бонъм Картър се доближава много повече от Елизабет – пияна, безразсъдна и копнееща – във филма „Тейлър и Бъртън“ на ВВС.
8. „Мачете“ (Machete)
Ролята на Лоън в пулсиращата, насилствена екшън фантазия на режисьора Робърт Родригес е много малка – тя се казва Ейприл и прекарва голяма част от филма в безсъзнание в енорийски дом.
С огромна грива от златисторуса коса и малко дрехи, тя би могла да бъде зайче на Playboy или модел на шампоан от 70-те години. Но Родригес разбира силата на емблематичния статус на Лоън. Когато кървавият хаос е най-експлозивен, тя се появява в обсега на камерата, облечена като монахиня и носеща пушка, насочена към подъл политик (не друг, а Робърт Де Ниро).
Както вероятно се досещате, това е странен, див филм с актьорски състав, който включва Дани Торес (като героя, въоръжен с мачете), Джесика Алба, Чийч Марин и Дон Джонсън. Но „Мачете“ е и все още актуална политическа алегория за чудовищен заговор, насочен срещу мексикански имигранти.
Лоън е нещо като ангел отмъстител, само че по-скоро отмъстител, отколкото ангел.
7. „Влюбване в Коледа“ (Falling for Christmas)
След като се отдръпна от филмовия бизнес за известно време, Лоън се качи на сигурния влак с марка Netflix, подписвайки договор за поредица филми, започвайки с тази празнична романтична комедия. „Влюбване в Коледа“ не е нито повече, нито по-малко логично от повечето продукции от този вид, така че сюжетът не е нещо, за което да се тревожите.
Във филма Лоън играе Сиера, разглезената дъщеря на хотелски магнат. Тя е напълно лишена от всякакви домакински умения – когато се опитва да оправи леглото, чаршафите я обгръщат – и не възразява, ако някой от слугите на баща ѝ държи чаша шампанско до устните ѝ, докато тя избира от серия дизайнерски дрехи.
Когато гаджето на Сиера я примамва на отдалечен, заснежен връх, за да ѝ предложи брак, тя губи равновесие и се търкулва до подножието. Събуждайки се в болницата с амнезия, тя е поверена на грижите на Джейк – мъжът, който я е намерил.
Той я отвежда в селския си хан – далеч от петзвездните хотели на татко – където тя се освобождава от разглезената си персона.
Лоън е много забавна като разглезената наследница Сиера и сияйна като страдащата от амнезия. Филмът съществува единствено, за да може тя да се появи величествено, но скромно в непретенциозна рокля в ярко коледно червено. С други думи, актрисата предлага изпълнението, което „Влюбване в Коледа“ изисква.
6. „Изповедта на една малолетна актриса“ (Confessions of a Teenage Drama Queen)
Може би е достатъчно да кажем, че Лоън е перфектно умна и сладка в тази тийнейджърска комедия и да продължим напред. Но „Изповедта на една малолетна актриса“ е третият пълнометражен филм на актрисата за „Дисни“ и тя вече беше достатъчно голяма звезда, за да бъде избирана за роли, определяни като „Лоънски“ – където проектите не само бяха съобразени с това, което се очаква от нея, но и използваха силните ѝ страни като звезда.
Лоън играе Мери – момиче от Манхатън, което е нещастно, когато майка ѝ премества семейството в Ню Джърси. За Мери това е целувката на смъртта. И все пак, тя успява да намери нещо като лъч надежда, тъй като това занемарено, безлично предградие ѝ позволява да се отдаде на нова самоличност. Тя се кръщава Лола, получава ролята на Елиза в училищната пиеса и скърби за разпадането на любимата си група.
Но Лоън всъщност не успява да ни убеди, че е дива млада романтичка, вибрираща от фантазии, които може да се сблъскат с реалността. Тя не е шантава, кичозна или импулсивна. Прилича на човек, който знае, че вече притежава света.
5. „Последното кънтри шоу“ (A Prairie Home Companion)
Последният филм на режисьора Робърт Алтман, „Последното кънтри шоу“, би се класирал по-високо в този списък, ако ролята на Лоън не беше сравнително малка, но тя се справя отлично в ансамбъл, който включва Мерил Стрийп, Лили Томплин, Кевин Клайн, Томи Лий Джоунс, Мая Рудолф и Уди Харелсън.
Това е забавна, но трогателна комедия, която разказва за последната вечер на кънтри шоу, където конгломерат от друг град – представен от самодоволно безсърдечния Джоунс – е купил театъра и няма интерес да позволи на шоуто да продължи.
Лоън, с очила и коса, спусната право надолу, играе бъдеща поетеса с мрачна жилка. Най-новото ѝ драматично творение, „Монолог на синя китара“, започва така „Смъртта е лесна, като да скочиш в големия син въздух и да махнеш за здравей на Бог/ Бог е любов, но Той не е задължен да изостави всичко, за да те хване, нали?“.
В крайна сметка обаче тя улавя духа на мястото, шоуто и изпълнителите и се хвърля да пее старата балада „Франки и Джони“, допълнена от безсмислени текстове.
4. „Шантав петък“ (Freaky Friday)
В мемоарите си „Shy“ авторката Мери Роджърс си спомня как е била вдъхновена да напише романа за млади хора, който се превръща първо в популярен филм от 1976 г. с Джоди Фостър, а след това и в каноничния хит на Лоън.
Поглеждайки назад към времето, когато е отглеждала две дъщери тийнейджърки, Роджърс пише „Понякога исках да ги убия, а понякога исках да бъда тях. Представям си, че и те са се чувствали по същия начин към мен, защото, колкото и добре да са си прекарвали, и въпреки моите шантави либерални маниери, аз все още бях авторитетна фигура“.
От гледна точка на Роджърс, тази история за майка и дъщеря, които си разменят телата, е концептуална и емоционална, както и комична, насочена повече към майката Тес (Джейми Лий Къртис), отколкото към дъщерята Анна (Лоън).
За публиката резултатът може да е малко като гледане на по-ранна версия „Гадни момичета“. Джейми Лий Къртис е възнаградена с лъвски пай забавен материал. Тес, обитавана от Анна, е жена-дете, която се опитва да разбере пациентите на терапия за възрастни, появява се по телевизията, за да промотира книга, която не разбира, и флиртува с тийнейджъра Джейк (Чад Майкъл Мъри).
В ролята на Анна, обитавана от Тес, Лоън трябва да изиграе застаряваща дама. Но тя се справя чудесно. Вижда се, че Линдзи, разгръщайки своята свежа, момичешка красота на 16 години, вече е звезда.
3. „Каньоните“ (The Canyons)
Режисирана от Пол Шрейдър по сценарий на Брет Ийстън Елис, тази духовно мрачна драма представя най-смелата игра на Лоън и вероятно единствената, която успява напълно да скъса с ролите ѝ от детството и юношеството.
Тя играе Тара, жена, която сякаш се е отказала от всякакъв контрол – морален или физически – над живота си. Тя е държана от нахален филмов продуцент Крисчън (звездата на филмите за възрастни Джеймс Дийн), който има репутация на насилник и очаква от нея да участва в малки оргии в студената му, модерна къща кутия. Тара най-накрая се освобождава от него – това е същината на драмата – но в почти трагичен смисъл тя остава в капан. Съществуването ѝ винаги ще бъде продиктувано от волята на някой друг.
Поведението на Лоън по време на нискобюджетната продукция генерира публикации в пресата и противоречия, някои от които озадачаващи. Според TMZ, тя е искала екипът да напусне, когато дойде време тя да заснеме ключова гола сцена (режисьорът Шрейдър поне ѝ е угодил).
Въпреки това, Лоън предлага мощно, сложно изпълнение – запомнящо се свирепо и отчаяно сурово, на моменти войнствено, но фундаментално пасивно. „Каньоните“ не е особено симпатичен филм – артистично амбициозният Шрейдър, като правило, не е щастлив, освен ако ти не си нещастен – но доказва колко добра актриса може да бъде Лоън.
2. „Гадни момичета“ (Mean Girls)
Тази елегантна, забавна сатира за гимназията е може би филмът на Лоън с най-силната и трайна привлекателност, която привлича всички поколения. Със сигурност има най-умния сценарий, написан от проницателната и хитра Тина Фей, която играе и учителка.
Всъщност Лоън е лекият недостатък тук. Тя играе звездната роля – Кейди, наивна ученичка, която в миналото е била обучавана у дома – но нейната роля по същество е праволинейна. Актрисата е заобиколена от актьорски състав от умели актриси, които поднасят шегите на Фей не само с необходимата острота, но и с изненадващо количество проницателност и нюанси.
Рейчъл Макадамс, в ролята на Реджина, дори печели известна доза симпатия от публиката, въпреки че е най-зла от всичките гадни момичета. Лоън е сияещо красива, но тя се втурва през ескалиращите усложнения с един неистов задух – раздразнение, което понякога подкопава омайната дрезгавост на гласа ѝ.
Лоън игра и в провалилия се римейк на „Гадни момичета“ от 2024 година, играейки съдия по състезания за дебати. Тя има една много фина реплика, която насочва по-скоро към реалния, отколкото към измисления ѝ живот – „Скъпа, не познавам живота ти“.
1. „Капан за родители“ (The Parent Trap)
Изпълнението на Лоън в предтийнейджърска възраст в тази закачлива, разтърсваща комедия се доближава много до това на Маколи Кълкин в „Сам вкъщи“. Играейки еднояйчни близначки, които се срещат за първи път в летен лагер, Лоън успява да придаде на едната от сестрите убедителен британски акцент и да накара цяло поколение зрители да вярват, че на екрана има две актриси.
Римейк на „Капан за родители“ от 1961 година с участието на Хейли Милс, по-ранна звезда на „Дисни“, филмът с Лоън е малко прекалено небрежен в обяснението как тези момичета – Хали и Ани – никога не са знаели за съществуването на другата.
Със сигурност, ако срещнете еднояйчната си близначка на летен лагер, ще искате да стигнете до дъното на историята. Хали и Ани обаче са твърде заети, за да се карат и да бъдат съпернички. Това обаче по никакъв начин не омаловажава доброто представян на Лоън и не пречи на „Капан за родители“ да се превърне в истинска класика. Актрисата е забавна, спонтанна и като се има предвид, че играе две роли, доста убедителна и в двата образа.