11 години без Робин Уилямс – вижте най-добрите му роли

Робин Уилямс караше света да се смее, да плаче, да танцува и да пее в продължение на 40 години.

След като се бореше с недиагностициран случай на инвалидизиращото мозъчно разстройство деменция с телца на Леви, носителят на „Оскар“ почина от самоубийство на 63-годишна възраст на 11 август 2014 година в имението си в Сан Франциско. 

Уилямс, който е роден в Чикаго, остави след себе си изключително наследство на екрана и на сцената, изявявайки се като стендъп комик в Сан Франциско и Лос Анджелис през 70-те години на миналия век. Въпреки това, ролята му на веселия, нестандартен Морк от Орк в ситкома Happy Days и неговия спиноф Mork & Mindy изстреля комедийния актьор към върха на славата. Към края на 80-те години Уилямс премина към киното, участвайки като непокорен военен диджей в „Добро утро, Виетнам“ от 1978 година и като вдъхновяващ професор по английски език в престижно училище интернат в „Обществото на мъртвите поети“ от 1989 година. 

След това той плени и омагьоса публика от всички възрасти в семейни комедии като „Хук“, „Аладин“ и „Мисис Даутфайър“, преди да вземе „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор през 1998 година за трогателното си изпълнение като терапевт във филма за съзряването „Добрият Уил Хънтинг“. С разнообразно резюме, обхващащо десетилетия и жанрове, той ефективно внесе енергична комедия, импровизация и емоционална уязвимост във всеки герой, който играе. 

Не само творческото наследство на Уилямс живее в класически филми и сериали, но и дъщеря му Зелда наследи забавния дух и актьорски умения на баща си. Тя направи своя пълнометражен режисьорски дебют в комедията „Лиза Франкенщайн“ от 2024 година. 

11 години след смъртта на Робин Уилямс, погледнете назад към някои от най-незабравимите му роли. 

Морк в „Морк и Минди“

Пробивната роля на Уилямс дойде с героя на Морк – извънземен, изпратен от планетата Орк, за да изучава хората. След като гостува в епизод от „Щастливи дни“ през 1978 година, шантавият герой на Уилямс се оказа толкова популярен, че АВС го избира за главна роля по-късно в спинофа „Морк и Минди“ заедно с Пам Доубър в ролята на неговата човешка любов Минди Макконъл. Чрез Морк комедийният талант на Уилямс достига до световната публика за първи път. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Planet X (@it_came_from_beyond_planet_x)

След смъртта на Робин, Доубър многократно е споделяла мили спомени от участието си в „Морк и Минди“, описвайки Уилямс като „много мил човек“ в биографията на Дейв Ицкоф „Робин“, като същевременно описва някои от неподходящите му поведения на снимачната площадка. 

„Той ми правеше най-гнусните неща, но аз никога не му се обиждах. Искам да кажа, че се събличаше пред мен, яздеше ме, опипваше ме, блъскаше се в мен. Мисля, че го правеше с доста хора... но беше толкова забавно“, казва тя. 

Гарп в „Светът според Гарп“

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by That's So 80's (@so80svideos)

В първата си драматична роля във филма от 1982 година „Светът според Гарп“, Уилямс поема главната роля в екранизацията на класическия роман на Джон Ървинг като Т. С. Гарп – съзерцателен автор, борещ се с понятията за семейство и сексуалност. Драмата се потапя в сериозни теми с хумор и включва номинираните за „Оскар“ Джон Литгоу и Глен Клоуз. 

По-късно Клоуз описва какво е било да работи с Уилямс.

„Робин беше толкова прекрасен. Той работеше усилено и имаше този велик дар да разсмива хората, когато имаха нужда“, казва актрисата, която влиза в ролята на Джени Фийлдс във филма. 

Ейдриън Кронауер в „Добро утро, Виетнам“

Снимка: БГНЕС

Обичаният актьор получава първата си номинация за „Оскар“ за ролята си на радиоводещия Ейдриън Кронауер от радиослужбите на въоръжените сили – бунтар, който забавлява войските във Виетнам по време на войната – във филма „Добро утро, Виетнам“ от 1987 година. Сцените доказват, че маниакалните импровизации на Уилямс могат да работят дори и в проект на сериозна тематика. 

Истинският Кронауер, който почина през 2018 година, е бил ветеран от ВВС и радиоводещ. Филмът разказва измислена версия на времето му във Виетнам. Уилямс обаче е базирал част от изпълнението на истинския образ. 

„Той в действителност свири рокендрол, превъплъщава се в различни образи, за да съобщава новини и „Добро утро, Виетнам“ наистина е била неговата емблематична реплика“, казва Робин през 1988 година. 

Джон Кийтинг в „Обществото на мъртвите поети“

Снимка: БГНЕС

Топлината и силата на комичната енергия на Уилямс отличават драмата за съзряването „Обществото на мъртвите поети“ от другите филми в жанра „вдъхновяващ учител“, тъй като неговият герой Джон Кийтинг вдъхновява поколение ученици да отстояват своите убеждения. 

Уилямс печели втората си номинация за „Оскар“ за най-добър актьор, докато филмът получава общо четири номинации, включително за най-добър филм. Сценаристът Том Шулман печели наградата за най-добър оригинален сценарий. 

Итън Хоук, който прави своето дебютно изпълнение на екран в ролята на ученика Тод Андерсън, по-късно казва, че работата с Уилямс е била формиращо преживяване в кариерата му.

„Той ми даде първата представа какво може да бъде актьорството. Когато нещата вървят наистина добре, изчезваш и си в служба на по-голямата история“, казва той през 2018 година. 

Питър Пан в „Хук“

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by @tjs90sverse

Той работи с режисьора Стивън Спилбърг във филма „Хук“ през 1991 година, който е един от най-големите боксофис хитове в кариерата на Уилямс. Там играе Питър Банинг – работохолик, адвокат и баща на две деца, който е забравил, че е Питър Пан. Когато капитан Хук (Дъстин Хофман) отвлича децата му, той трябва да се върне в Невърленд и да ги спаси. 

Дори когато наближава средна възраст, Уилямс се наслаждава да освободи вътрешния си тийнейджър, което го прави перфектният избор да играе възрастната версия на момчето, което отказва да порасне.

Духът в „Аладин“

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by ? Matt (Disneyland CM) (@houseofthemouse)

За цяло поколение деца от 90-те години, анимационният филм на „Дисни“ бележи едно от най-забележителните изпълнения на Уилямс. Физическата форма на актьора съответстваше на енергията на гласа му като блестящия Дух в „Аладин“ от 1992 година. 

Той импровизира голяма част от диалозите си в наградената с „Оскар“ приказка, а след това аниматорите и редакторите работят, за да ги включат в историята. Преди излизането на „Аладин“ е рядко срещано филмовите звезди да озвучават анимационни филми, но Уилямс стартира тенденция, която продължава и до днес. 

Даниел Хилард в „Мисис Даутфайър“

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by fysbw (@filmsyoushouldbewatching)

Уилямс претърпя физическа трансформация за ролята на г-жа Даутфайър, играейки както титулярния герой, така и Даниел Хилард, баща, който се дегизира като британска икономка, за да остане тайно близо до децата си, след като той и бившата му съпруга (Сали Фийлд) се развеждат.

Дори под дебелия костюм, перука и протези, чието поставяне отнема общо пет часа, личността на Робин е напълно разкрита. Той помогна на „Мисис Даутфайър“ да се превърне във втория най-касов филм за 1993 година. 

След смъртта на Уилямс, къщата в Сан Франциско, предоставена като дома на семейството във филма, се превърна в импровизирано място за почит към актьора. Феновете оставят цветя, снимки и послания, издълбани в дърво пред къщата. 

Шон Магуайър в „Добрият Уил Хънтинг“

След като печели три номинации, Уилямс грабва „Оскар“ през 1998 година за ролята си на Шон Магуайър – терапевт, който помага на титулярния герой, изигран от Мат Деймън, да преодолее несигурността си. Като олицетворение на мъдростта, която е едновременно очевидна и неудобна, Уилямс се оказва перфектният ментор в драмата от 1997 година с участието на Бен Афлек. 

В интервю от 2024 година Деймън си спомня как е бил изумен от актьорските способности на Уилямс, докато са снимали известния монолог „Не е твоя вината“. 

„Робин беше без сценария, което беше странно, тъй като монологът беше дълъг около две страници. Аз почти не казвам каквото и да е в тази сцена – само в началото – и след това е той. Помня, че репетирахме с него и аз бях без сценарий, защото аз съм писал сцената. Но той също остави сценария си настрана... с Бен се спогледахме и си казахме, че това ще е незабравим момент“, разказва Деймън.

За още новини от света на киното и звездите последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook