Холивудският режисьор Куентин Тарантино сподели мнението си за това кой от филмите му е най-добрият – и изборът му може да изненада мнозина.
Макар че е носител на два Оскара за сценарий – за „Криминале“ (1994) и „Джанго без окови“ (2012), нито един от тях не заема челната позиция в личната му класация.
В подкаста „The Church of Tarantino“, излъчен на 19 август, 62-годишният режисьор заяви:
„'Имало едно време в Холивуд' ми е любимият филм, ‘Гадни копилета’ е най-добрият ми, а ‘Убий Бил’ е най-типичнтa Тарантино продукция – никой друг не би могъл да го направи.“
„Гадни копилета“ – неговият шедьовър
Филмът от 2009 г. „Гадни копилета“, в който участват Брад Пит и Кристоф Валц, разказва за еврейски американски войници, решени да ликвидират нацистки лидери във Франция по време на Втората световна война, припомня CNN.
Тарантино го нарече „мой шедьовър“, като подчерта, че вижда в него най-завършената си работа.
„Убий Бил“ – филмът, който е „роден да направи“
Режисьорът споделя, че всяка част от „Убий Бил“ (двуфилмова сага с Ума Търман в главната роля) е вдъхновена от неговите лични интереси, въображение и страсти.
„Това е филмът, който съм роден да направя“, признава той.
Любимият му? „Имало едно време в Холивуд“
Най-близо до сърцето му обаче остава „Имало едно време в Холивуд“ (2019), с участието на Леонардо ди Каприо и Брад Пит, които играят актьор и неговия дубльор, борещи се да запазят славата си в променящия се Холивуд на 60-те години.
На въпрос дали би променил нещо в кариерата си, Тарантино призна, че е допуснал няколко дребни грешки в ранните си филми.
„Има няколко кадъра в ‘Глутница кучета’ и ‘Криминале’, които бих заснел по друг начин – аматьорски грешки: микрофон в кадър, сянка на бум микрофон, или маркировка на пода. Но се учиш с времето. Първите два филма са като репетиции.“
Тарантино разкри, че работи по нов проект – „Приключенията на Клиф Буут“, продължение на „Имало едно време в Холивуд“, който вече е в начален етап на заснемане.
Преди това се смяташе, че последният му филм ще бъде „Кинокритикът“, но режисьорът споделя, че се е отказал от проекта поради липса на ентусиазъм:
„Бях развълнуван от писането, но не и от това да го режисирам.“