Винтидж, pin-up и Илка Пейчева

От Елена ПеневаВъзраждането на винтидж модата и Pin-up момичетата в последно време внесе в градската култура стил, блясък и перли.И няколко неадекватни попфолк видеоклипа и билборд реклами на пластична хирургия.Илка Пейчева обаче разбира от винтидж и не се страхува да пита. А също от street art, urban култура, комикси, анимация, фотография, дизайн на бижута и дрехи, стайлинг и какво ли още не.Цветен персонаж, обикновено заобиколен от себеподобни, тя е част от субкултурата на избрани, но качествени агенти, на която дължим добрата част от гореописаните тенденции.И след като миналата година дебютира със забележителната изложба Record the Street (улично изкуство, илюстрация и винил в едно оригинално цяло), преди няколко месеца представи своя магазин Vintage Sofia и представи първата си колекция авторски бижута и дрехи в него.Вчера пък откри втората си самостоятелна изложба Girls Love Cards в Галерия 1908.Тя намигва от времето на старите картички, рокендрола и непреходния чар на женската изящност, която, пристегната в талията, се усмихва безгрижно изпод пощенското клеймо.Атмосферата от времето на галантните кавалери и сладникаво закачливите момичета е претворена в pin up илюстрации в старинни рамки и аксесоари.За тях, за миналото и бъдещето си поговорихме с Илка Пейчева...Откъде намираш вдъхновение и материали за работите си?Отвсякъде – от магазини, от мама, от тате, от приятели, от хора, живели в това време... А също от музика, култура, филми...Винтидж манията у нас е нещо ново, но на теб отдавна ти е страст... Как започна всичко?Предполагам с музиката. Аз съм от Варна и като малки слушахме пънк, ска, хардкор – все производни на суинга стилове... Първо пазарувахме от едно малко музикално магазинче, което бегло помня. После пък учих в училището за приложни изкуства в Троян и там бях дистрибутор на касети за всички – поръчвах ги от Жоро от Crowfish - беше страшна система...Как продължи след това?Дойдох в София, кандидатствах в НАТФИЗ анимация, не ме приеха, но пък почнах да го работя в Киноцентъра. После отидох в Щатите, където изкарах малко повече от година, активно рисувах, участвах в няколко изложби и улични представяния. След това се върнах, правех story-board-ове в Киноцентъра, пак пътувах, после поработих като галерист... сега пък преподавам.А как се роди дебютната ти изложба?Record the Street беше стартът, който се роди от двете години в Кино центъра. Тогава рисувах постоянно, имаше адски много материал, вдъхновен от хора, ситуации и музика. Имаше някои образа, които бяха посветени на конкретни песни. Исках да обединя в едно цяло всички тези впечатления от хората и нещата на улицата, които харесвам и от музиката, която слушам. Така се роди идеята с винилите – принтирах върху плочи илюстрациите и се получи нещо ново.Сега е ред на картичките...Направих магазина Vintage Sofia и покрай аксесоарите и дрехите в него просто нямаше начин да не искам да покажа и момичетата, каквито са били по онова време. Там има много красота и тя трябва да се покаже. Казах си, че в момента съм точно в тази атмосфера и ако не го направя, няма кога друг път. Така се роди поредицата в този стил, която ще бъде изложена в пищни барокови рамки.Нарисувах ги само за около 30 дена и конкретната мотивация беше, че исках да открия пак изложбата през май, защото харесвам този месец. Буквално в последния момент резервирах Галерия 1908.Какви са момичетата в Girls Love Cards?Различни, за всеки по нещо. Не са съвсем класически. Родиха се по различен път – например подарихме на един приятел вентилатор, който вися преди това един месец в къщи и затова има картичка с вентилатор... За няколко от работите ми беше модел една колежка дизайнер – Пламена Карталийска. Има творба, вдъхновена и от бурлеската Lady Flo, която за моя радост отново ще идва в България.Как винтиджът стана толкова модерен изведнъж?В големите градове това не е нищо ново, но тук навлезе наистина в последно време. Аз много се радвам на появата например на The Smugglers Collective. Даже им помня първото събитие. Моите приятели ми се обадиха, за да ми съобщят, че най-сетне има парти, на което да отидем. Преди това си правехме в тесен кръг такива тематични вечери, на които се обличахме специално – като през 60-те, ганстерски... всякакви идеи, чиято кулминация винаги е Хелоуин. Тогава нещата излизат извън контрол, ха-ха!Живяла си в няколко мегаполиса, където градската култура и уличното изкуство са на много високо ниво. Защо избра да живееш тук?България е моята страна и се чувствам на мястото си. И ако трябва да правя нещо, да давам от себе си, по-добре е да го направя тук. То навсякъде би било оценено, това е безспорен факт, потвърден в Щатите. Всъщност там съм била и най-надъхнана да творя и да се развивам. Липсват ми и Camden и Brick Lane в Лондон, липсва ми Париж и още 100 такива дестинации, но в същото време не съжалявам, че съм тук. Би било супер, ако имам възможност всяка година да ходя до любимите ми места, да се заредя с енергия и идеи, да се върна и да дам всичко от себе си, за да се случи нещо и у нас. Мъничко, но колкото може.Какво искаш да се случва?Ами това, което правя – красиви и различни неща за красиви и различни хора.Вече мислиш ли за следващ проект?Предстои ми колекция от дрехи, която е почти готова. След изложбата отново цялата енергия отива към магазина. Иначе идеи има много, но за всяка си има време...Girls Love Cards е в Галерия 1908 до 8 май