През четирийсетгодишния си живот аз, Заритe Седела, имах повече късмет, отколкото други робини. Ще живея дълго и ще съм щастлива на старини, защото моята звезда не помръква дори в облачни нощи. Познавам насладата, когато едрите мъжки ръце на избраника на сърцето ми събуждат моята кожа.
Имам четири деца и един внук и всички от все още живите са свободни. Първият ми щастлив спомен като кльощаво и рошаво момиченце е как се поклащам под звуците на там-тамите; това е и най-скорошният ми спомен, защото снощи до изнемога танцувах на „Пласа дел Конго" с изпразнен от мисли ум и днес тялото ми пари отмаляло. Музиката е вятър, който отнася годините, спомените, страха – този стаен вътре в мен звяр.