Максим Ешкенази за класическата музика и българската жена

Максим Ешкенази е един от хората, който не спира да напомня колко красиво звучи класическата музика, участвайки в различни инициативи, сформирани от Фортисимо Фамилия. Заедно с други известни български музиканти, част от които живеят като него в чужбина, той започна да се прибира по-често у дома и да привлича хората към класиката не само в столицата, но и в по-малките градове. „Концертите минават прекрасно. Залите са пълни. Има надежда за класическата музика в България“, убедено ни разяснява диригентът.

Живеете в Лос Анджелис. Тежи ли ви това постоянно гастролиране между различните градове и държави?

Тежи ми, но това е цената и я плащам. Затова така обичам празниците. Да се прибера при семейството ми – при жена ми и дъщеря ми. Обичам да съм си вкъщи, да спрат да звънят телефоните и никой да не ми праща мейли. Не съм от онези музиканти, които са заети по празниците. Натрупали са ми се доста ангажименти, но все повече търся баланса и започва да ми се получава.

Какво си пожелавате да ви се случи през идната година?

В професионален план искам да продължавам все така напред, да постигам високо качество, което да връщам на обществото, на което всички дължим. А в личен план си пожелавам дъщеря ми да ме слуша повече и всички да сме живи и здрави.

Слуша ли ви тя на ваши концерти?

Доскоро спеше по концертите ми, но след като порасна и стана на 12 години, започна да ѝ става забавно и приятно. Самата тя свири малко на цигулка и пиано, но по-важното е, че пее много красиво и е в училищния хор. Съвсем скоро ще има и солови партии.

Имате си две жени у дома. Идвайки си у нас, как ви се струва българската жена – достатъчно ли е еманципирана или е твърде заета да се занимава с личния си комфорт?

Какво да кажа, освен че имам българска жена до себе си. Имал съм различни възможности, но най-добре ми е с българка. Струва ми се, че новото поколение момичета и жени тук са достатъчно еманципирани и образовани. Моята жена е и грижовна. Какво повече да иска човек. Запознахме се в България, но сега сме заедно в Лос Анджелис.

Освен музиката, обичате да пилотирате – високо се целите.

И музиката, както и историята за летенето са ми от детството. Интересното е, че дядото на Мартин и Веско (Ешкенази) е пилот. Той заплени мен и брат ми по летенето, като ни разказваше как се кара самолет. Имаше и страшни истории как е катастрофирал със самолета в едно поле и един овчар го е спасил. Имаше и романтика в тези истории. Днес като се кача в самолет, се чувствам прекрасно, но напоследък съм започнал да се занимавам повече с дронове, което е пак летене, но по по-друг начин. Летенето и музиката са част от живота ми. Пантелей и Веско не обичат да летят особено със самолети. Но пък брат ми е летял на парапланер и като дойде в Лос Анджелис първото нещо, което направихме е да се качим на самолет и да го обърнем на обратно.

Вие сте диригент, но кой инструмент ви пленява?

Харесвам звука на челото и кларинета, но избрах всички инструменти заедно, все пак съм Максим-алист.

Като си идвате в България, различна ли ви се струва родната публика?

Публиката обича емоцията, качеството, перфектността. И у нас хората очакват най-доброто и да е изпълнено като за последно. Класическата музика е музиката на улегналите хора, но е прекрасно да виждаш и младите в залата. В същото време публиката тук е много културна. Едно от клишетата фактори за културната публика, което невинаги е правилно е да не пляска между частите. Тук точно това се случва.

Казвате, че класиката е за улегнали. Затова ли се захванахте с концерти и за деца – за да се възпитат зрителите още от малки?

Децата са специфична публика. Трудно им задържаш вниманието. Затова и отваряме вратичка към главата на детето с познати герои от киното или книгите. Нужни са допирни точки. За да ги пуснем да плуват в дълбокото, първо да се опитаме да им покажем как да ходят по плиткото.

Фортисимо клас също има за цел да развие вкуса на децата към класическата музика.

Хари е експертът в тази програма. Той движи нещата. Много е важно, че тези класове не се случват само в София, а в общо седем града. По този начин успяваме да дадем възможност на децата не само да чуят музиката, но и да се докоснат до инструмента. Мечтата ми е някой ден тази програма да я има във всички градове. Амбициите ни са високи, но реалността е друга и се съобразяваме с нея. Нашите цели са ясно изградени – музиката да е достъпна за всяко дете. Това е негово право, както има право на образование и храна.

Живеете в САЩ. Можете ли да направите паралел как гледа държавата към музиканта у нас и в чужбина?

Определено държавата в България не се интересува от това как се развива класическата музика, като се вижда какви пари се отпускат за нея. Има много какво да се направи, но по принцип бюджетът в страната не достига. Та това е проблем не само на политиците и Народното събрание. Малкото пари променят приоритетите. Но и голяма част от музикантите не стоят в страната, защото по принцип в големите градове по света идват много музиканти от различни страни. В мегаполисите има повече поле за действие на музикантите и това е причината те да отиват там. Класическата музика е по-специфична, тя и науката са върха на цивилизацията. Синтезирала е най-хубавите ценности на Западния свят. Взела е също така и от далечния Изток. Като има един оркестър в града, този град е цивилизован. Колкото по-голям е мегаполисът и има повече оркестри, толкова повече поле за изява съществува за хората като мен.

Дават ли се пари за изкуство в чужбина?

Един човек е дал почти милиард долара за училището, в което работя, за да стане то от най-висока класа. Дават се пари, но те не са държавни, а са дарени от бизнесмени. Много е важно да узрее човека за идеята, че давайки на обществото той не губи, а печели. Надявам се и хората в България да стигнат до този извод. Всичко е въпрос на манталитет и образование. Ако хората започнат да разбират, че да умреш богат е срамно, ще започнат да се оправят нещата. Не е срамно да си богат, докато си жив, но в Америка, например се смята, че трябва да върнеш на обществото нещо. Ето Зукърбърг дари 40 милиарда долара от богатството си на фондация. Бил Гейтс направи нещо подобно. Карнеги Хол е построена от онези магнати, занимаващи се със стомана, така че има надежда това да се случи и в България.