Лиза Шопова: Баща ми ме научи на достойнство и тишина

Тя е дъщеря на актьорите Наум Шопов и Невена Симеонова. Брат й е Христо Шопов, който е сред малцината български актьори, който изпълни значима роля в американска продукция. Той се превъплъти в Пилат Понтийски в "Страстите Христови" на Мел Гибсън. Съпруга бе на художника Кольо Карамфилов. Има син от актьора Христо Мутафчиев, който също следва в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Самата Лиза Шопова е актриса. Дълги години работи в Младежкия театър, докато в един момент решава, че не само актьорството е призванието ѝ и се залавя с режисура.

На 30 януари от 19.00 часа в Театър „Възраждане“ може да гледаме постановката ѝ „Идиотите“. Спектакълът е по текст на Рихард Шуберт, а в главните роли ще видим Вежен Велчовски, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Донка Аврамова-Бочева, Йордан Ръсин, Мариана Жикич, Свежен Младенов и Николина Янчева.

Действието ни пренася във Виена. Дороте е поканила гости в ателието си. Всички – образовани и добре възпитани. Говорят за изкуство в скъпа обстановка, на чаша отбрани питиета. Докато компанията повдига самочувствието си с празни, но напудрени разговори, трима опасни шизофреници бягат от близката клиника и похищават именно дома на Дороте. За да оцелеят, попадналите в плен превзети интелектуалци, трябва да следват правилата на лудите.

Останах с впечатление, че спектакълът ви „Любов“ е посветен на Кольо Карамфилов. На кого посвещавате „Идиотите“?

Може да се каже, че го посветих на безсмислието, на словоблудстването и празнотата, която прикрива то. В днешно време лесно може да натрупаш набор от „знания“ и ако се налага да прочетеш някоя книга и не я разбереш, във Facebook, някой ще изкаже мнение, друг няма да се съгласи и ти по симпатии ще избереш едно от двете. Някой пък по-услужлив може и да преразкаже нещо от книгата, така даже няма да се налага да я четеш. Героите в пиесата ни са псевдо интелектуалци, комфортно забулени със сложни думи, които не казват нищо. Хора, които с часове могат да говорят за изкуство и то да изглежда невъзможно и елитарно. Те са похитени от „пирати“, които са в света на фантазията и умеят да рисуват с нея настоящето, едни истински творци на живота. Всъщност няма лошо да си неталантлив и неособено начетен, а дори и глупав, стига да го знаеш, а знаеш ли го, значи има надежда за теб.

Пиесата по Рихард Шуберт веднага препраща към филма на Ларс фон Триер. Случайна ли е препратката или търсен подход?

Не, не е случайна. Персонажите в пиесата са с претенции, че са смислени, и че са творци. Те обсъждат смисъла на киното, и крещят името на Ларс фон Триер в екстаз. Сякаш ако повториш името му десетина пъти, ще поумнееш. Безкрайно се уморявам, когато разговарям с хора, които си служат с цитати, сякаш разговарям с енциклопедия, опитвам се да разбера какво иска да каже този човек, къде е той зад всичко това? Да, съгласна съм, всичко отдавна е написано, открито, но какъв е смисълът да го вземеш и да не го направиш свое, да го пречупиш през себе си и да вложиш нещо от теб... Може и жестоко да бъркам, но мисля, че така се ражда изкуство. Останалото е несимпатичен интелектуален ексхибиционизъм.

Как решихте да се захванете с този спектакъл?

Спонтанно.

Кои са „идиотите“ днес?

Хората, които не мислят, че думата е следствие на мисълта, а не обратното. Всички ние, които си мислим, че сме незаменими и станахме заложници на завесите си.

Заобиколена сте била от актьори в семейството – майка ви, баща ви, брат ви, синът ви. Самата вие сте актриса. Как решихте, че вече предпочитанията ви са свързани с режисурата?

Така се случи, напуснах театъра, където бях актриса... След време театърът дойде при мен. Като любов, която си взема шапката и заминава, за да се видим следващия път още по-влюбени.

Помага ли ви фактът, че сте била актриса, за да работите сега по-лесно с актьорите във вашите театрални проекти?

И да, и не. Улових се, че твърде много се занимавам с това, от което актьорът има нужда, това понякога определено пречи на цялото. Обичам актьорите, уважавам труда им и гледам да не им губя времето, защото съм била на тяхното място. Затова може би понякога, като малко дете се втрещявам, когато видя стена срещу себе си и неуважение към труда на останалите. А тъй като не обичам много да приказвам, вярвам, че ако не се разберем с две изречения, като второто е, ако не те разберат само с първото, понякога ставам и показвам, обикновено хората срещу мен се забавляват.

На какво ви научи баща ви – Наум Шопов в живота и професията?

Почтеност и достойнство, тишина, самота, която винаги нося със себе си.

Обсъждате ли взаимно участията си с брат ви Христо Шопов?

Не, но гледаме резултата, задължително е, както коледния обяд.

Какво си спомняте от момента, в който синът ви Асен Мутафчиев ви каза, че е решил да става актьор?

Стана ми мъчно, но пък и звучеше логично, може би затова ми и стана мъчно.

Гледате ли постановките, в които участва и какво му казвате?

Той прекъсна обучението си в НАТФИЗ и замина. Това е негово решение и аз му стискам палци да се намери. Липсва ми, но това няма никакво значение.

Работите и в дублажа. Трудно ли е да разчитате единствено на гласа си?

Работата в дублажа не е само глас, но определено е друг вид изразяване, защото там не си ти, а е актьорът, който играе роля, която ти трябва да следваш.

Какво ви вдъхновява днес извън театъра и работата?

Ами, май нищо... Зима е, може би напролет ще има и още нещо.

Автор: Петя Славова