Август Попов: Една птичка пролет прави, стига да е в твоя двор

„Ние сме Ку-Ку“, уверяват 45 от някогашните хора, правили студентското предаване по БНТ. Спомените си са събрали в сборника Мадлен и Нидал Алгафари, Камен Воденичаров, Васил Василев – Зуека, Петър Курумбашев, Влади Въргала, Август Попов... Книгата излиза 26 години след създаване на шоуто, а диагнозата „Ку-Ку“ даде Мадлен Алгафари: Човек, притежаващ ентусиазъм, вяра в себе си и абсолютна материална незаинтересованост. Парите от продажбата на книгата ще бъдат дарени за покупката на мобилен рентген за неонатологията на Окръжна болница „Св. Анна“. Спомените си за онова време до днес сподели за Tialoto.bg актьорът Август Попов.

Какъв Ку-Ку бяхте тогава, какъв сте днес?

Тогава бяхме на по 24-25 години с големи очаквания за бъдещето. Бяхме студенти, мислихме, че със щракане на пръсти нещата ще се случат нормално и ще заживеем като европейци. За жалост не се случи така, но пък се оказа, че една птичка пролет прави, стига да е в твоя двор.

Кое беше трудното за „Ку-Ку“?

В Еволюцията да остане животинка, която да може да живее без опашка. Гущерите са такива – като нещо застраши живота им, те ще се лишат от крака, опашка, само за да продължат. Нашето развитие следваше естествената си еволюция. „Ку-ку“ премина в „Каналето“, след това Слави го продължи в своето шоу. Всеки от нас тръгна в различни посоки. Аз и Въргала – в една. Налице е една еволюционна практика, чието начало е дадено през 90-а година.

Ку-ку бе безкомпромисно. Вие какъв компромис направихте?

Направил съм много компромиси. В момента, в който напуснах формата се опитвам да бъда по-малко общественик и повече човек.

Как се променихте?

Достатъчно, имам една вежда, един бакенбард. Сега обаче е много лесно да видиш странен човек.

Как би изглеждало „Ку-Ку днес?

Не е възможно да има такова предаване сега. Трудно се печели такова доверие. Зрителите имат много политически пристрастия. Когато го започнахме, много хора бяха като затворени в клетка и едни „тъпанари“ ги занимаваха с това, къде е отворена вратичката. Показваха им, че трябвало само да се провреш. Сега положението е вандалско. Сякаш 26 години по-късно абсолютно нищо няма смисъл в световен план дори. Още повече в европейски или в балкански. Виждам какво се случва. Продадоха ни на Турция. Един държи 2000 декара. Друг държи 5000 декара и държавичката ни е като сирене с дупки. И няма да се учудя, ако измислят и закон, който да позволява на една държава, държаща определена територия в друга държава да има право да си я вземе.

Тъжно е това, което казвате. А какво ви радва?

Малките неща, въпреки че не всяко от тях има възможност да види бял свят. Радват ме успехите на приятелите ми.

автор: Петя Славова