Деян Донков и Камен Донев за “Азарян и електрическата крушка“

„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист“ – това е един от паметните цитати, завещани от Крикор Азарян за следващите поколения артисти на българската театрална сцена.

Спомени за великия творец ще разкажат негови ученици в Театър „Азарян“ по повод рождението на знаменития театрален режисьор.

Безсмъртните завети на големия творец ще оживеят в „Азарян и електрическата крушка“ на 14 март (понеделник) от 19.30 часа.

Автор и режисьор на проекта е един от учениците на проф. Азарян – Камен Донев, който, подобно на състудентите си, често споделя колко много му е дало общуването с него. Самата идея на спектакъла е заимствана от един от безценните разговори между двамата.

В „Азарян и електрическата крушка“ ще видим не само ученици на легендарния режисьор, но и актьори, играли в негови постановки през годините. Сред тях са още Мариус Куркински, Деян Донков, Касиел Ноа Ашер, Малин Кръстев, Валентин Танев, Стефка Янорова, Койна Русева, Лилия Маравиля, Стефан Вълдобрев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Станка Калчева, Милен Миланов, Яна Титова, Иван Радоев, Красимира Кузманова, Ева Тепавичарова, Ралица Ковачева-Бежан и др.

Точно преди година, през март 2015, Зала 2 на НДК се превърна в Театър „Азарян“, а обновеното пространство продължава да съхранява духа и енергията на емблематичния творец, чието име носи.

За спектакъла Камен Донев споделя: „Преди много време, в съвсем свободен разговор, проф. Азарян каза нещо, което се запечата завинаги в паметта ми. Смея да кажа, че дори ме направи и по-свободен. Неговите думи бяха: „...На добрия актьор му трябва само една електрическа крушка“.

С течение на времето това условие, изразено с едно изречение, беше като спасителен пояс в доста сценични ситуации и задачи... Но важното е, че дойде тъкмо навреме.

В духа на това трябва да се каже колко често Азарян говореше, демонстрираше и изискваше от нас да спазваме така наречената душевна хигиена на актьора. В какво се състои тя е трудно да се каже набързо... Но, в общи линии, най-важни оставаха: предварителната настройка преди да излезеш на сцената, облеклото, което в никой случай не трябва да е това, с което вървиш по улицата, емоционална и умствена концентрация, заучен и овладян авторов текст, партньорство и задължителното мислене...

Тези и още няколко неща можеше да се каже, че поддържат актьора в бойна готовност и наистина, когато той стъпи на сцената, не се нуждае от нищо кой знае какво, освен от светлина, за да го виждат хората, или образно казано – от една електрическа крушка.“