Аристотел тълкува „Поетика“-та

Повече от четиридесет години след последната си поява на български език „Поетика“ на античния философ Аристотел излиза в нов превод на Георги Гочев, придружен с подробен коментар.

Класическият трактат, посветен на теорията на драмата, в който Аристотел разглежда трагедията като естествен човешки феномен и се пита за какво служи поезията

И до днес за тази творба се спори дали е дело на самия философ или представлява записки на негови лекции, посветени на трагедията, комедията и епоса, компилирани с учебни резюмета от други негови съчинения по същите теми. Но това няма съществено значение.

Важното е, че произведението успява да покаже в драмата онова, което влиза в отношение с човешката природа. Всяко творчество, смята Аристотел, в това число и поетическото в строгия смисъл на думата, е подражание (mimesis), а подражанието е естествено за човека от най-ранна детска възраст.

Творчеството е напълно естествено за хората и е в съгласие с природата. Според Аристотел „Трагедията е подражание на живот“. А пречистващият ефект на творбата се постига чрез страданието на душата. И доуточнява: трагедията и епосът подражават на по-добри и по-способни хора, а комедията – на онези, които са по-лоши от обикновения човек.

Нека припомним, че Аристотел е ученик на Платон и учител на Александър Македонски. Съчиненията му са в различни научни сфери и на практика са енциклопедия на древногръцкото познание.

„Поетика“ или „За поетическото изкуство“ е единадесета книга в библиотека „Извори“. Досега в поредицата са излезли „Пир“ от Платон, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи, „Реч за достойнството на човека“ от Джовани Пико дела Мирандола, „Преброяване на лудите“ от Настрадин Ходжа, „Монадология“ от Готфрид Лайбниц, „Писма до Луиз Коле“ от Гюстав Флобер, „Философията като строга наука“ от Едмунд Хусерл, „Степ“ от Антон П. Чехов, „Дверите на възприятието“ от Олдъс Хъксли.