IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Христо Терзиев за вредните навици и „Играчи“-те

18 април 2016 07 00

Съвсем скоро ще гледаме актьора в нов сериал

Христо Терзиев. Снимка: Личен архив

Христо Терзиев. Снимка: Личен архив

Навиците, онези вредните, от които трудно бихме се отървали, карайки ни да потъваме в лъжливо спокойствие изследва „Мъртвият град“. Постановката може да гледаме в „Сълза и смях“, а ролите изпълняват Марина Александрова – Мандарина, Ирмена Чичикова и Христо Терзиев. Последният е русоляв симпатяга, част от трупата на Народния театър. Може да сте го засичали на малкия екран в тв предавания, сериали като „Хотел България“ и „Етажна собственост“, а съвсем скоро ще го гледаме и в „Играчи“ по bTV.

Кой живее в „Мъртвият град“?

Ясно е, че става въпрос за метафора. В „Мъртвият град“ тихо си спят отминалите мечти на хората. Техният сблъсък е между реалност и очаквания. Жителите му са подобия на себе си. На това, което са били или са очаквали да бъдат, празни опаковки.

Ти виждаш ли наоколо такива хора?

Дори и да виждам, не са част от приятелите ми. Близките ми се занимават със смислени неща. Що се отнася до моя герой, и той някога е имал идеали, но в последствие се е опошлил.

Какъв е той?

Потънал е дълбоко в собствената си низост. Има си битово-материални мечти и се придържа към тях. Нищо не преодолява. До края на пиесата не се променя, няма катарзис, който да го разтърси и промени. Остава си на същото ниво.

А ти преодоляваш ли вредните си навици?

Не мога да откажа цигарите, но се опитвам да вървя към по-добро. Боря се да не се изнервям лесно, да съм търпелив. Изобщо да не съм припрян се оказва голямо предизвикателство за мен. Надявам се, че ще се справя.

Случвало ли ти се е да се „подхлъзнеш“ и да загубиш някакви свои принципи, на които си държал?

Това е непрестанна битка на живот и смърт. Случва се всеки ден. Едно малко решение, неправилен избор могат да те накарат да тръгнеш по път, по който не си очаквал и не искаш да вървиш. Дори да си заклеймявал другите, че са се подхлъзнали.

Като актьор правиш компромиси. Имаш ли поставена граница, при която си казваш: стоп – от тук нататък не бих продължил?

Отдавна съм си поставил граници. Може би вече не бих се снимал в реклами. Губиш творческото, усещаш се като вид продукт.

Играл си на много сцени. Има ли разлика между тези в малките градове и големите, в София?

Първо бях в Ловешкия театър. Играх един сезон в Театър „София“ и вече съм в Народния театър. Има разлика на всяка сцена. Впрочем с представленията в Ловеч обиколихме цяла България. Един спектакъл, като се направи в провинцията, се играе няколко пъти в града, след което трупата започва да обикаля. И ние много пътувахме. Изръчкахме всичките околности. Зрителите искаха да гледат, останах с впечатление, че няма място, което да не се нуждае от театър. Особено в малките градчета една постановка си е направо събитие.

Какво те впечатлява извън театъра?

Имам дете и то ме вълнува най-много. Записах магистратура в СУ „Климент Охридски“ в журналистическия факултет и трябва да пиша дипломна работа.

Ще въведеш ли сина си в актьорската професия?

Той е само на 2 години и половина. Най-добре сам да си избере какво да прави. Няма да му давам насоки като порасне. Не бих му натрисал изкуството, само защото аз се занимавам с него. Сега четем книжки заедно. Припомних си детството с тях.

Какъв баща си?

Дисциплиниран. Той е в такава възраст, в която не искам да го разглезвам, но е важно да го науча да вярва в себе си – да съзнава мястото си и да бъде отговорен.

Участваш и в сериали. Какво ти е мнението за българското кино?

В последния сериал, който се снимах, го правих с приятели, затова и стана хубаво. „Играчи“ предстои по bTV. За българското кино, може да си вкарам автогол казвайки това, но не ми харесва. Най-вече, защото от 20 години се върти само около прословутия преход. Разбирам, че парите за филми вземат едни хора от този период и обичат да нищят темата, но все пак писна. А и другото, което не разбирам как така се случва в НФЦ, че се дават пари на режисьори, чиито предишни филми са без публика. Това си е вид мафия. Струва ми се обидно.

Какво предлагаш?

Всички да следваме търговските принципи. Ясно е, че европейското кино не може да оцелее без финансиране, но пък така биха останали нещата, които стигат до публика. Защото само с държавно финансиране се създават условия за мафия. Извратено е!

И нищо ли не хареса от новото ни кино?

О, има хубави филми. Харесах „Подслон“ на Драго Шолев – простичко разказана история, без претенции. Също и „Съдилището“ бе супер, а Асен Блатечки прави много добра роля. Харесвам още сръбското кино, някои румънски филми.

А ти снимал ли си се в киното?

Наскоро се снимах в голяма продукция на BBC за едно от племената, които се опълчват на Рим и успяват да се измъкнат от владичеството им. Извоюват си собствена земя. Аз съм най-довереният човек на главния герой. Хубава ми е ролята. Снимките бяха в Бояна през септември-октомври. Целият екип се състоеше от англичани. Техният акцент ми дойде отрезвяващо.

Какви роли искаш?

Играя в около 6-7 представления. Опитвам се ролите ми да са различни. Да не влизам в собствени щампи и да не дърпам нещата към себе си. Това е актьорското майсторство – да се превъплъщаваш в различни хора.

Автор - снимка
Автор на статията:
Петя Славова

КоментариКоментари