„Бог не ни е създал, за да бъдем безполезни“ – такъв е девизът на жените от стар френски род, описан от Алис Ферне. Предават си го от майка на дъщеря, точно както, настъпи ли моментът, шепнешком си споделят тайни за плътта, кръвта и децата.
„Вечност“ започва с историята на Валантин – тя се омъжва за Жюл в края на XIX век. В края на следващия век правнучката на Валантин ще се влюби в един млад мъж. Между тези две събития мъже и жени ще се срещат, ще се обичат, ще се събират и ще създават потомство, за да изградят едно родословно дърво, разпростряло клоните си във вечността.