Шантавата страна на живота в „Маймуна“

Да погледнеш всекидневието от усмихнатата му страна, колкото и драматично да изглежда на пръв поглед – на подобен подвиг е способно само детското съзнание, показва вторият игрален филм на Димитър Коцев – Шошо „Маймуна“.

Филмът тръгва от 30 септември в кината, а сюжетът, написан в компанията на сценариста Иван Марков, ни среща с малката Мая (Александра Косева), намираща се в сложен етап от живота си, разпределен между страхотния ѝ баща (Юлиан Вергов), който я изненадва със сънищата си или с новината, че семейството им става по-голямо с новия член – маймуна.

Типично по тийнейджърски, момичето се забърква в любовен триъгълник, в който участва и нейната полусестра (Радина Боршош), а особен оттенък носи и пикантната тайна, която крие учителят ѝ (Леонид Йовчев).

Нормалността във филма на Шошо е добре прикрита, стаена в привичките на хората, намерили своя отдушник в нещо, което обществото често пренебрегва или затваря в епитети и с тънка ирония прави реверанс към странностите на всеки.

Режисьорът преобръща представите за хората и намира у тях късче чар. В неговия филм затворените надежди в бляскавия дом са наситено запълнени от извънземни, а смяната на половата идентичност е всъщност тъгуващата за близост душа.

Сякаш духът от бутилката е пуснат на свобода и „Маймуна“ волно крачи, за да надникне в човешките слабости, но само за да напомни, че именно заради тях сме живи. И докато е ласкав към прегрешенията на хората, Шошо се заиграва и с обществените институции като ги подиграва с буквализма им.

Сочи ги в лицето с училищния директор (Валентин Ганев) и неспиращите да го глождят европейски програми или с доктора (Станимир Гъмов), държащ вечно цигара в ръка, но ненамиращ подход да поговори с близките на своите пациенти.

В унисон с ярката история, насъбрала доста шантави идеи и въображение, стоят цветните синьо-зелени тонове, с които улавя действието операторът Александър Станишев, разкривайки една колоритна и уютна София.

Под ръка с детското въображение остават забележими предимно панелките, изрисувани с графити, улиците, по които са плъзнали младежи, владеещи паркура и озвучени от бийтбокс.

И докато проследява неизбежното порастване на героинята, на чиито крехки плещи се поверява цялата история, „Маймуна“ ни оставя да се потопим в дълбокия й и чудат свят и да се присламчим към нейното разбиране за случващото се като го приемем такова, каквото е.