Уил Смит преоткрива геройството на обикновения човек в „Косвена красота“ (ВИДЕО)

Любов, време, смърт – три понятия, всяко от които носи своя тежест и послание и които ще преоткрием с перипетиите на креативния мениджър Хауард (Уил Смит), чийто живот рухва след трагедия в семейството му.

И докато приятелите му и колеги (Кейт Уинслет, Майкъл Пеня и Едуард Нортън) търсят начин да стигнат до него, героят започва да пише писма, адресирани именно до Любовта, Времето и Смъртта.

Но какво става, ако Вселената отговори? Готов ли е човек да срещне обективната истина, изследва режисьорът Дейвид Франкел във филма „Косвена красота“.

Франкел се плъзва по тънкия лед на човешкия живот, който винаги е на границата между тъгата и веселието, красотата и отчаянието, а в случая между реалността и свръхестественото.

Режисьорът придава плът и кръв на трите понятия в лицето на актьори наемници (Хелън Мирън, Кийра Найтли и Джейкъб Латимър). Оставя ни да се лутаме из пъзела на съдбата, който постепенно оформя цялостната картина на битието. А тя се оказва много повече от това, което виждаме на пръв поглед.

Изследвайки човешкото нещастие, режисьорът ни сблъсква с изконните ценности, като ни оставя сами да осъзнаем колко са важни за отделния човек. И ако Смъртта е вече леко застаряваща, но умела актриса, мечтаеща да изпълни ролята на Любовта, то Времето ще се превърне в нахакан хлапак, готов да ни подхлъзне с идеята колко е илюзорна същността му. Любовта пък ще я видим неочаквана, ревлива, страхуваща се и същевременно настъпателна.

И ако преди Уил Смит се вихреше като супергерой да спасява човечеството или поне половината от него в „Лоши момчета“, „Мъже в черно“ и „Денят на независимостта“, то с „Преследване на щастието“ прави рязък завой в кариерата си, опитвайки да покаже геройството на обикновения човек, значимостта на дребните неща.

Така е и в този филм. Героят му Хауард ще се изправи пред най-голямото човешко изпитание – загубата на дете. А камерата на Марис Алберти – един от водещите кинематографи в света на независимото кино, проследява как щастието се изплъзва като падащи едно след друго блокчета от домино. Операторът редува общи планове, разкриващи светлините на големия град с близки такива, открояващи лицата на персонажите. Така контрастно акцентира на детайлите в живота на всеки герой.

Ако Хауард е загубил детето си, то неговият съдружник (Едуард Нортън) не може да намери път към своята дъщеря, с чиято майка са разведени. Тяхната помощничка (Уинслет) загърбва личния си живот заради професионалните ангажименти и не усеща как биологичният ѝ часовник цъка, стопявайки надеждата, че изобщо някога ще може да има деца.

Последният от четиримата (Майкъл Пеня) пък се радва на прекрасни отношения със семейството си, но няма да му се радва дълго, тъй като страда от неизлечима болест. Франкел е категоричен. Тъгата застига всеки, а щастието се гради трудно, подобно на доминото, което неуморно гради Хауард.

Франкел създава сантиментална история, напълно в духа на коледните празници, а покрай мъката и личната тъга на всеки, се опитва да разкрие и двойствеността на самотата, както и нейната красота.