Какво се крие „По пътя“, улавя Аббас Киаростами

Познаваме Аббас Киаростами (1940 – 2016) като част от поколението кинотворци, наречени „Иранска нова вълна“ – филмово движение от края на 60-те години на 20 век. Освен режисьор, той е също поет, фотограф и художник.

Наред с Ридли Скот, Жан Кокто, Пиер Паоло Пазолини, Дерек Джарман, Киаростами е сред хората, чиито артистични търсения не са ограничени в един творчески жанр, а демонстрират възможност да използват различни форми на изява – стихове, декори, рисуване или фотография, интерпретирайки света, в който живеем.

Киаростами започва да се занимава с фотография през 1979 година, когато революцията в Иран вече не позволява работа по филмови проекти. Той описва своя самоук фотографски поглед като паралелна активност на страстта му към киното, като и двете му увлечения си взаимодействат и оказват влияние едно на друго.

„Забелязал съм, че не сме способни да се взрем в нещо, което се намира пред очите ни, освен ако то не е поставено в рамка“, казва той и често споделя своята любов и предпочитание към спокойствието на фотографията пред, както той ги нарича, „неочаквано-нежеланите движения“ във филмовия процес. Той почита фотографията като „майка на киното“.

Изложба със снимки на Киаростами – пътища, дървета и различни други пейзажи, е представена в Центъра за съвременно изкуство PS1 в Ню Йорк през 2007 година. Експозицията е наречена „По пътя“. Откриването е на 15 март 2017от 19.00 часа в Дом на киното.

„Да се търсят прилики и разлики между моите снимки и филмите ми е много по-лесно за публиката, защото гледа отстрани, отдалече, отколкото за мен – човекът, който ги е създал. Представям си, че правя същото в киното. Моите истории са минималистични. Опитвам се да изчистя пространството около моите герои и се опитвам да достигна до същността на хората...“