Жени омайват мъже: Истинската история от „Да свалиш Уолстрийт“ (3 част)

Продължаваме с жертвите на главните героини.

Увеличават ли се случаите, при които мъже са заявявали, че са били примамени, упоени и ограбени от стриптийзьорки. Историите им били отразени в нюйоркските таблоиди. Обществената реакция на разказите на новинар, изпълнителен директор или банкер, платили 28 хиляди долара за „една нощ на развлечения“, обикновено е: „Какъв шаран!“ И това се повтаряло. Ченгетата отворили вестник „Поуст“ през април 2014 година и прочели историята на Зиан Юнан – кардиолог от Ню Джърси, който не успял да плати сметка от 135 хиляди долара на клуб „Скорс“, натрупана от четири посещения в заведението. „Ако е бил дрогиран първия път, явно му е харесало“, коментира представител на клуба.

Докторът станал за посмешище, но ченгетата веднага разпознали почерка. „Ако го разгледаш извън контекста, изглежда сякаш си измисля – ми каза един от следователите. – Но датите бяха близо една до друга и той не е знаел за натрупаните задължения, докато не е станало късно. Много тъжно – човекът си мислел, че момичето му е гадже“.

Юнан разказал, че срещнал Карина Паскучи в ресторант на „Парк Авеню“. Тя му казала, че учи за медицинска сестра и му представила роднините си – Саманта и Марси. Не помнел ясно как завършвали срещите им, но чак след като от „Американ Експрес“ се обадили, за да му съобщят за натрупаната сметка от 135 хиляди в „Скорс“, той осъзнал, че нещо не е наред. След като случаят нашумял, един от полицаите, които разпитвали Юнан, попаднал на свой колега.

• Този тип лъже – коментирал колегата.

• Не – настоял полицаят. – Наистина се е случило.

Ченгето и приятелят му били млади мъже и историята ги стреснала. „Станах параноик – призна единият от тях. – Познавам полицейската работа. Ако дойда в участъка и разкажа, че са ме обрали, кой ще ми повярва? Оръжието ти го няма, значката ти липсва, не помниш половината неща, а са те заснели в стриптийз клуб...“

Според Роуси в началото Саманта се радвала на вниманието, което таблоидите отделят на доктора. „Хубаво – казала тя. – Сега ще си плати сметката“. Роуси обаче имала лошо предчувствие. Както твърди самата тя, инстинктите не са я подвеждали.

На 9 юни 2014 година полицаите притискат Саманта пред банкомат в нейния квартал. „Викнаха: „Качвай се в колата! Арестувана си!“ – спомня си тя. – Съседите ме зяпаха. Получих пристъп на паника“. След нея е отведена Карина, а по-късно и Марси.

Роуси била последната задържана. В колата на път за регистратурата влязла в пререкание с един от полицаите. „Той ме попита: „Как се забърка в това?“ – ми каза Роуси. – „Умна си, хубава си“. „Когато приключи тази история, ще те черпя едно питие“, му казала Роуси, засегната. В огледалото за обратно виждане изражението на полицая се променило напълно. „Никога не бих взел питие от теб“, отсякъл той.

Роуси се засмяла. „Не се тревожи, скъпи – казала. – Нямаш достатъчно пари за мен“. Освен Юнан, полицаите убедили още три жертви да дадат показания. И тримата били професионалисти и изпитвали панически ужас, че имената им ще станат публично достояние. По време на разпитите полицаите изредили обвиненията срещу жените – фалшификация, заговор, кражба в големи размери и нападение. Обяснили им как се е променил животът на жертвите им в следствие на престъплението. Един от най-пострадалите е Фред – бащата на момчето с аутизъм. Сред източените му карти имало една служебна. Компанията провела разследване и Фред бил уволнен. Когато започнал нова работа, името му влязло в списъка на агенция, която следи за корпоративни престъпления. Отново го уволнили. Той извадил късмет, че си намерил работа като консултант и живеел в постоянен страх, че сегашният му работодател ще научи за него. „Будя се сутрин и мисля за това – ми каза Фред. – По веднъж или два пъти на ден се сещам. Имам чувството, че в главата ми е опрян пистолет“.

Жените не се трогнали от това. В собствените си очи те били пострадалите. Полицията вдигнала мерника на работещи момичета с трудно минало само защото „изтъкнат лекар“, както се изразява Саманта, се оплакал, че се възползвали от него. Всички поддържали становището, че това са лъжи. Саманта се запознала с Юнан в „Хъслър“, казвали, той бил редовен клиент. (Адвокатите на Юнан отричат). „Той е отрепка като останалите – заяви Саманта пред мен. – Тези мъже се побъркват край момичетата. Напиват се, друсат се, не знаят какво правят“.
Ако са извършили нещо лошо – а тя не вярва, че е така – то е нищо, в сравнение с гадостите, които мъжете вършат безнаказано всеки ден. А тях ги заплашват три години затвор? „А престъпленията на мъжете? – разпалва се Саманта. – Ами Бил Косби?“

На всичко отгоре таблоидите, които отразявали случая, ги наричали „стриптийзьорки“ – титла, която те вярват, че отдавна са надраснали. „Нито една от нас не е стриптийзьорка“, настоява Саманта. Но разликата убягвала на мъжете, които ги арестували. „Най-много ми хареса коментарът на едно от арестуваните момичета за проститутките – разказал полицай на свой колега. – Сякаш те са над тези неща“. Другият се разсмял: „Мислят, че няма нищо лошо в това да упоиш човек и да го обереш, но проституцията е дъното. Сбъркана история“.

Всички жени искаха да избегнат затвора, затова делата се проточиха до ноември, когато Карина и Марси се признаха за виновни в заговор, нападение и кражба в големи размери. Няколко седмици по-късно Саманта Барбеш се призна за виновна по същите обвинения. Присъдите им ще бъдат произнесени в началото на новата година. Междувременно Карина работи в магазин, а Саманта още разработва линията си бански костюми.

Датата на Роуси в съда е през февруари. По време на цялото изпитание тя беше най-настоятелна в опитите си да разкаже своята история. Сподели с мен, че смята да стане мотивационен оратор като Джордан Белфорт, който се прочу покрай „Вълкът от Уолстрийт“. По-късно обаче, когато проверяващият фактите от списанието се обади, за да потвърди детайлите, тя заяви, че си е съчинила всичко.

Въпреки това я харесвам. Поддържаме връзка. Неотдавна се чухме по телефона и тя ми каза, че живее в Калифорния. Нямам представа дали е вярно, но ако е така, ми се стори щастлива. С годеника ѝ отново се скарали, но си намерила нови приятели. Един човек ѝ помагал да си намери работа като представител на фармацевтична компания. Посещавала курсове по борсова търговия. „Мъжете тук ме преследват. Чувам само: „Ще те взема с частния си самолет. Ще отидем в Тампа или във Вегас“. Каза, че още не е отговорила с „да“, но го обмисля. „Имам телефоните им“.

* Материалът е подготвен със съдействието на Форум Филм