„Апетит“-ът идва със Здрава Каменова и Богдана Трифонова

С две жени над 40, чийто свят се е сринал в личен и професионален план, но питаещи адски вдъхновяващ „Апетит“ за живота ни среща Здрава Каменова в авторския ѝ спектакъл съвместно с Мариана Събева. Постановката е режисирана от Благой Бойчев и може да се види на сцената на Театър „Сълза и смях“ на 6 и 25 ноември от 19.30 часа.

„Героините ни на всичкото отгоре имат проблеми и с килограмите. Все пак и двете разбират, че тепърва ще се наложи да го живеят този живот.“, споделя още актрисата и сценарист Здрава Каменова, която излиза на сцената с известната радиоводеща Богдана Трифонова.

Какви сетива трябва да има човек, за да вкуси „Апетит“?

Това представление съдейства човек да се влюби в него много лесно. Когато го писахме се чудих дали темата ще докосне, дали ще е разпознаваема за голям кръг от хора. Все пак говорим за жените над 40. Светът им се срива в личен и професионален план. А те трябва да се научат да живеят смело, защото няма за кога. Това представление миналия сезон пътува много и реакциите, които предизвика бяха изненадващи. Още преди да е свършило представлението публиката бе на крака и това общуване се превърна в част от спектакъла. По време на представление се вика, крещи. Един приятел – психолог ми каза, че действа пречистващо.

С какво зарежда постановката?

Всеки човек твърде много си налага маски в общуването – трябва да съм слаб, женен, да съм успешен. А нашето представление е за това, че може да сме дебели, неуспели и изоставени. Но пък да си повярваме, че ще направим всичко и да премахнем целия срам и психологическите прегради. Освобождаващо представление, което влияе на 20-годишните, 30-годишните и 40-годишните. Всеки го пречупва през свои лични преживявания.

Явно и в „Апетит“ 40 е новото 20. А досега се говореше повече за кризисната възраст на мъжете, а не и на жените. Как се появи идеята?

Огледах се в приятелките си. Всички сме около 40 и преживяхме много трансформираща криза. При всички беше за добро. Едната стана много успешна бизнесдама. Друга – в личен план разцъфна, взе важни решения за живота си. Трета стана пътешественик. Някак си давайте да ги сбъдваме тези мечти е положението и представлението е много смешно. Ситуациите са абсурдни. Радиоводещата Богдана Трифонова и гневна слушателка, която смята, че съвет на другата е разрушил брака ѝ, докато не осъзнава, че той е бил отдавна приключил. Нещата е трябвало да свършат, за да започнат начисто. Героинята на Богдана пък трябва да спасява и ефир в последното си предаване и ту влиза, ту излиза от ефир. Персонажите са абсурдни, но са изведени в човешка светлина.

Как стана така, че започна да работиш с Богдана?

Богдана е завършила ВИТИЗ, но не е играла на сцената. Срещнахме се покрай интервюта и се харесахме. Това представление, за Боги особено е всъщност това, което се случва на героините ни – това се случва и на нас като актриси и е преплетено в сюжета по много интересен начин.

Не за първи път правиш авторски спектакъл.

Това се превърна в моето нещо. Не можах да се видя като щатен актьор, който седи и чака текст. Искам да правя неща, които ме вълнуват. Най-трудната страна на актьора е да бъде привикан. Избран, посочен, и това принуждава колегите актьори да седят на рафта, за да бъдат харесани. Една пасивност, която не разбирам, не ми върши работа, не мисля, че е полезна. Театрите ги управляват директори, които не могат да удовлетворят вътрешната потребност на всеки един актьор. И ако си на щат си с хора, които не си избрал за свои съмишленици. Трябва да си оголваш душата. Това става като си мъкнеш сам декора, като си го изстрадаш, като си го напишеш. Само така темата, за която се говори в постановката ти е истински болна, а публиката усеща подобен процес. Ти не се присламчваш към дадена роля, тъй като в момента я преживяваш. В предишен мой спектакъл „Късметът на кукувицата“ съм майка, а тогава темата за майчинството ми бе на първо място. Сега почвам и нов проект с Гергана Димитрова, с която направихме „Дом за овце и Сънища“ миналата година. Сега темата ни е за екологията и света, който го свършваме. И пак ще е през много абсурди и ще е тъжно, смешно, като живота.

Трябва ли да познаваш добре човека, за когото пишеш?

Да, аз си се влюбвам в партньора, в актьорите, за които пиша и те са основна причина за текстовете. Така се случи и с Богдана. Тя има невероятно чувство за хумор, което използвах.-

„Апетит“ е за две жени, а има ли място и за мъже в постановката?

Говорим за две жени, но те имат монолози за мъжете в живота им. Така че и мъжете присъстват. Едната е с един дълъг брак, изпаднал в рутина. А другата живее с въображаем мъж – бразилски писател. Много е сладко. Много приятелки са ми казвали, че и те са го правили. Въобразявали си за някого и са били с него известно време.

Понякога като че ли въображаемото ни спасява?

И чувството за хумор. Ако е само въображаемото – значи сме леко луди, но ако приемаме нещата с усмивка – всичко е наред.

Каква е рецептата да живееш с „Апетит“ за живота?

Точно това е: „Апетит“ за живот. Става след голяма криза. Единият ход е да се самосъжаляваме или да си кажем: Благодаря! И от тази криза да направя най-смисленото нещо в живота си.

Теб какво те вади от кризи?

Замислям се, че никога не съм получавала предложение за роля. При мен не са идвали нещата. Аз съм задвижвала проекти и съм канила хора в тях. Така погледнато, съм във вечна криза и постоянно си се вадя от нея. Осъзнах, че след всяка смела крачка, човек става по-смел и все по-лесно му се получават нещата.

Пишеш за жени. С какво се налага да се справя жената в съвременния свят?

Много интересно нещо е жената. Хем е крехка физическа и боязлива към агресивността на мъжкия свят, хем отвътре има толкова силна психика. Убедена съм, че това идва от майчинството. Такова вълшебство е. Жената е събирателен образ – създателка, майка и човек със слабости. Просто съчетава всичко в себе си.

Апетитът идва с яденето. Към какво имат апетит твоите героини?

Обожавам да ям. Затова си заслужава да се живее. Толкова е хубаво да се яде. Моите героини не ядат на сцената. Но Богдана казва рецепта по радиото – за веган мъфини, които трябва да изглеждат грозно, за да не ти се яде. Присмиваме се на манията да сме външно съвършени. Та мъфинът трябва да е грозен, с яйца от грозни кокошки, които се продават до яйцата на свободни кокошки. Правиш го в грозна купа, за да не ти се яде. Но дори и това може да разпали апетита на нашите героини. Много съм против наложените стереотипи. Мисля, че взирането в тялото до дребни детайли е излишно губене на време.

С какво ще ни „нахрани“ „Апетит“?

Много хора казват, че като са дошли да гледат спектакъла и след това имат „Апетит“ за български театър. Ще се посмеете. Ще ви се насълзят очите. Ще се сетите за неща, които лично сте преживели. Накрая ще си отдъхнете. Ще танцувате и ще си тръгнете заредени. Спектакълът ни дава шанс да приемем своето несъвършенство по най-съвършения начин.