Истината в „18% сиво“

„18% сиво“ е термин във фотографията, онагледяващ съвършения баланс между бялото и черното, за да се получи качественият кадър. Бялото е лесно да се намери, черното – също. Сложното е в миксирането на оттенъците. Точно както и в човешките отношения.

Именно с екранизацията на „18% сиво“ по книгата на Захари Карабашлиев се заема Виктор Чучков-син. Това е вторият му пълнометражен филм след „Тилт“, който вече може да гледаме на голям екран.

Историята ни среща със Зак (Рушен Видинлиев), който се е разделил със съпругата си Стела (Доля Гавански). Двамата са напуснали България, за да осъществяват мечтите си в Лондон. И докато в началото успехът на Зак е бил трамплинът им да тръгнат, получавайки номинация за фотографиите си, то по-късно оставането им във Великобритания зависи от професионалната ангажираност на Стела. Героинята е пренебрегнала таланта си на художник, за да изкарва сметките, работейки като куратор в галерия.

Чучков пренася персонажите не в Америка (както е в романа), а в далеч по-близката ни и като усещане, и като географски ширини Европа. Така действието се развива от Варна, през Лондон, Брайтън, Дувър, Tielt -Winge(Белгия), Ваймар, Лайпциг и стига до Берлин, следвайки Зак и неговите търсения. Главният герой решава да стигне до последната дестинация, за да се срещне със собствените си страхове, а ние пък научаваме истинската причина за заминаването на Стела.

Подобно и на книгата, героят се лута между миналото и настоящето, за да навърже пъзела на житейските си търсения, а „18% сиво“ се превръща в роудмууви, плаващо между тъгата и осмислянето ѝ.

Руши Видинлиев достойно се справя с главната роля, понатрупал опит в киното с участието му в „Цветът на Хамелеона“ на Емил Христов и „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов. Тук неговият образ търси мястото си в света. По пътя към Берлин (или към себе си) той среща пъстри хора, с някои от които се сприятелява, а с други се изправя един срещу друг.

Чрез героя си Руши пресъздава скиталчеството на съвременния човек. Всъщност Чучков разказва именно за него, докато човърка партньорските отношения между мъжа и жената. Разкоства самотата във всеки от нас. Колкото повече героят Зак се опитва да избяга от нея, толкова повече тя го настига. Отчуждеността му към хората и случващото се усещаме и в кадрите на оператора Ненад Бороевич, следващ персонажа на Руши отблизо и разфокусирайки всичко около него съвсем нарочно.

Екипът включва доста международно участие като в отделните епизоди участват много утвърдени в Европа актьори като Рон Кук, Йокей Емерс, Борис ван Северен, Норман Боуман, Сузане Вюст, Орландо Сийл, Маделин Канон и Самуел Финци. Именно българинът влиза в ролята на брата на Зак и двамата пресъздават едни от най-сложните моменти във филма, доказвайки колко лесно човек може да сподели с непознат и колко невъзможно му е да го направи с най-близкия си.

Сценарият се води умело от Хилари Нориш и Доля Гавански. Диалогът е стегнат, извън клишетата. Персонажите не са нито от светлата, нито от тъмната страна, защото нищо не е само черно или бяло, а сивото трудно се понася, въпреки че именно в тези 18% е истината.