Не бъдете всезнайкото

Това е съвет, който често изпълнителните началници дават на младите кадри, които подготвят за кариера във фирмата си. Макар и да е очевидно, че сте интелигентен и че можете да правите някои причинно следствени връзки по-добре от всеки друг в залата за събрания, не е най добрата идея непрестанно да се самоизтъквате. Такъв тип поведение е противно и за колегите, и за шефовете ви.

Понякога е по-добре да си замълчите. Ще имате много възможности да покажете какво и колко знаете и можете, но перченето е крайно непривлекателно. Така че, ако наистина сте толкова умни се постарайте да контролирате това пред хората. А ето и няколко съвета как:

1. Изчаквайте. Безсмислено е да съветвате умен човек да започне да се държи като глупак – това няма да помогне нито на вас, нито на околните ви. Това, което можете да направите обаче е да изчаквате подходящия момент, за да се изкажете. Когато някаква дискусия се закучи, направете деликатно предложение. Ако останалите са заинтригувани, продължете, но ако хората не го приемат добре, изчакайте друг момент, в който да се включите.

2. Споделяйте идеите си с други. Фирмите обичат, когато служителите им работят в екип, но не всички членове на този екип са еднакво надарени. Намерете хора, на които можете да разчитате и споделяйте идеите си с тях, позволете на тях да ги презентират понякога на събрания и направете заслугите си общи. Да, в краткотраен план други ще намажат от вашите умения и усилия, но след време всички ще разберат, че вие стоите зад тези предложения, които решават толкова широк набор от проблеми.

3. Научете се как да поднасяте нещата. Освен избирането на правилния момент е важно да уцелите и правилния начин за демонстриране на интелигентността си. Не е добра идея да учите началниците си как да си вършат работата, размахвайки пръст. Далеч по-хитро е да им предлагате просто алтернативи на нещата. Същото се отнася и за колегите ви.

4. Заемете правилната роля. Вашата фирма ви е назначила, заради огромния ви потенциал да виждате възможности там, където останалите виждат задънена улица. Затова приемете ролята на човек, който решава проблеми, а не на такъв който реди пъзели. Какво имаме предвид? Човекът, който решава проблеми го прави в името на благото на всички, а нареждачът на пъзели подрежда сложни схеми и задачи, но с това удовлетворява единствено и само себе си.

Умните хора знаят кога трябва да се изявят и кога е по-добре да си траят. Бъдете един от тях и не пропилявайте потенциала си във фукане и натриване на хорските носове.