Типовете шефове, които не бихте искали да бъдете

Малко хора могат да осъзнаят, че са започнали да се превръщат в лоши шефове. Повечето, заемащи високи позиции, не знаят или понякога не искат да признаят, че действията им не са нито в интерес на компанията, нито в интерес на нейните служители. Подобни шефове са болест за всяка фирма, тъй като заразяват работната атмосфера и правят функционирането на компанията много по-трудно.

В случай, че вие имате щастието да сте шеф, вижте кои са типовете ръководители, към които определено не бихте искали да се причислявате:

1. Шефът „прочети ми мислите“. Този тип шефове искат от служителите да направят нещо специфично, но така и не им обясняват какво точно трябва да бъде то. Може би, защото в някои случаи дори те самите не са наясно. Когато обаче виждат крайния резултат, винаги имат забележки и не са доволни. Това прави служителите разочаровани и ядосани.

2. Шефът „тати/мама“. Този шеф гледа на работното място като на дом, а на служителите като на свое семейство. Той прави подаръци и насърчава подчинените си да говорят за своите лични проблеми. Налице е голяма и видна толерантност по отношение на грешките. Дори и по отношение на некомпетентността. Никой никога не е уволняван. Служителите се чувстват разбрани, оценени, дори обичани. Със сигурност обаче не се чувстват така, сякаш са част от професионална среда.

3. Самонадеяният шеф. Той има нужда постоянно да показва своите собствени способности. Този тип шефове искат постоянно да разрешават проблеми или да дават съвети. Но не, защото искат да помогнат, а за да засилят своето собствено его. Лудостта на този тип шеф стига дотам, че той е способен да създаде проблем, само за да може след това да го разреши и да покаже на какво е способен. Служителите остават с впечатлението, че не се ползват с доверието на шефа и не могат да взимат самостоятелно решения.

4. Шефът, организиращ безсмислени срещи. Този шеф държи много във фирмата да се организират срещи, на които да се обсъждат различни идеи. На тези срещи той изслушва мнението на своите служители, кима одобрително с глава и накрая завършва с нещо от сорта на: „Благодаря ви за вашите идеи. Ето какво ще направим всъщност...“. С подобно поведение от страна на шефа срещите се обезсмислят, а служителите остават разочаровани, тъй като се подценяват техните творчески усилия.

5. „Слепият“ шеф. Той инвестира в даден проект или служител, от което произлиза и най-голямата му грешка. Тъй като този тип шефове са положили лични усилия в даден проект или обучение на служител, те не искат да признаят, ако работата им се е провалила. Те продължават да се опитват да поправят това, което не може и са слепи за факта, че понякога и най-добрите имат провали.

6. Шефът с гранатата. През повечето време тези шефове се държат приятелски с подчинените си. Проблемът обаче е, че много бързо се палят и при най-малката грешка на служител, във фирмата сякаш избухва война. Шефът започва да крещи, а атмосферата е сякаш в компанията е хвърлена граната.

7. Шефът „фантом“. Този тип шефове почти никога не напускат офиса си. Те държат вратата затворена и при тях не може да се влезе лесно. Всъщност това е привилегия само на малцина. Името на шефа фантом може да прочетете на документи и имейли, но много рядко ще видите лицето му. Този тип шефове никога не си взаимодействат с екипа.

8. Добродушният шеф. На пръв поглед този тип шефове изглеждат добре. Те обаче са толкова добродушни, че им липсва увереността на истински лидер. Те не обичат конфронтациите и често избягват трудните разговори. Това обаче не е в полза на екипа служители, чиито проблеми не могат да бъдат разрешени.