Има такива, които много бързат да пораснат и да започнат да изкарват сами пари. Идеята да ходиш в офис, да правиш нещо „яко“, да имаш готини колеги и още по-як шеф... а защо не и ти самият да станеш шеф, е страхотна. Уви, в повечето случаи си остава просто мечта. Професионалният живот е като джунгла, в която всеки ден оцеляваш, случва се да попаднеш в плен и на тъмната ѝ страна...
Уменията и доброто ти изпълнение могат да доведат до някои проблеми
Колкото си по-добър и ценен, толкова повече ти завиждат. А в джунглата се играе мръсно и всеки гледа да отърве собствената кожа. Нерядко най-добрите са и най-мразени и живеят самотен професионален живот в офиса.
Само интересите на компанията имат значение
Жестоката истина е, че ако в даден момент може да ви карат да вършите не особено морални и етични неща (в професионален аспект), само защото са в интересна компанията. Какво казва съвестта ви, никой не го вълнува.
Всичко е пари
В началото на кариерния си път се вълнувате от адски много неща и най-вече искате да се развивате и да градите нещо. В даден момент обаче осъзнавате, че всичко опира до пари и вие работите толкова и за тези, които плащат редовно и най-добре.
Интригите са навсякъде
Дори да искате да си кротувате в ъгъла и да страните от клюките и интригите в офиса, винаги идва момент, в който ще сте принудени да вземете страна или да демонстрирате към кого имате симпатии.
Ще се чувствате предадени
Неминуемо е. Понякога от шефовете, понякога от колеги, а ще има моменти, в които дори ще сте разочаровани от самия себе си.