Всичко за възпитанието на детето

Автор: Иван Иванов, докторант по когнитивна психология и педагогика в Университета в Лас Вегас

Отдавна се каня да драсна няколко препоръки относно ефективни техники за възпитаване на деца, та най-после сядам да обобщя наученото през последните три години в една от най-добрите катедри по педагогическа психология в Щатите.

В долните съвети няма мнения, те са базирани в голяма степен на емпирични изследвания.

Трудно е да се обобщят изследователските открития в областта, защото децата в различни възрасти имат различни когнитивни способности и възприемат света своеобразно. Затова ще дам някои общи съвети, а където е възможно, ще посочвам възрасти (нищо, че не е културно да се сочи). За целта ще използвам факти от три теоретични области – Психология на развитието (Constructive-developmental theory, Robert Kegan), Теория на самоопределянето (Self-determination theory, Deci and Ryan) и Mотивационни теории (Intrinsic and extrinsic motivation).

Еволюция на съзнанието и когнитивните способности

Човешкото съзнание еволюира от момента на раждане до смъртта. Етапите на развитие варират между четири и осем според различните теории. Аз лично харесвам най-много теорията на харвардския професор Робърт Киган, която се базира до голяма степен на класическата теория на Пиаже и препокрива основните етапи в теорията на Кен Уилбър.

Идеята е, че на всеки етап от развитието на съзнанието човек конструира света и интерпретира преживяванията по качествено различен начин. В този смисъл, основно правило във възпитанието е да знаем, че децата възприемат света различно от възрастните.

Те мислят конкретно (буквално) и чак към 12 или по-късно започват да развиват абстрактно мислене. В този смисъл децата не са рационални същества с аналитични способности, така че не се опитвайте да им обяснявате като на зрели хора какво трябва и какво не трябва.

Дори в пубертета, младежите са на различен когнитивен етап на развитие от възрастните и не можем да очакваме от тях да виждат света както ние го виждаме или да разбират безпроблемно езика ни (те влагат различни значения в нашите понятия).

Най-добрият метод на възпитание за всяка възраст е да си добър модел за детето си, така че то да попива примера ти в ежедневното общуване. Това не пречи да му обясняваш разни неща от живота, но се опитай да ги изразиш на детски език, чрез конкретни, образни примери, с помощта на игри, приказки, алегории и т.н., или на младежки език в контекста на нещата, които са интересни на тийнейджърите (секс, популярност, независимост, търсене на идентичност).

В този смисъл е добре човек да знае, че децата, особено под 5-6 години, са в голяма степен невербални същества. С други думи те не толкова слушат, колкото попиват сигналите на тялото, интонацията и т.н.. Дори да не се обръщаш конкретно към тях, те усвояват и имитират поведението ти, така че си помисли за това следващият път като се караш мъжа си или се оплакваш от битовизмите в тяхно присъствие.

Тийнейджърите пък претърпяват когнитивна трансформация, която ги кара да преживяват света много повече емоционално, отколкото рационално. В този смисъл не е добре да подхождаш към сина или щерката си нравоучително и дидактично (демек да им даваш акъл и да размахваш пръст), това само ще засегне гордостта им и изграждащото им се чувство за самоличност.

По-добре ги интегрирай в света си като им споделяш лични неща, изграждаш общи хобита и интереси, които да ви свързват в прекарано заедно време. Накарай ги да чувстват, че имат твоята подкрепа и доверие (винаги с едно наум срещу злоупотреби:). Така те сами често ще идват за съвет или пък ще можеш да им дадеш мнението си завоалирано, в контекста на небрежен разговор или чрез някаква историйка за други хора.

Все пак, когато е нужно да се наложи някоя забрана или ограничение, е добре да се дава обяснение защо конкретното нещо не е правилно или ограничението е наложително. Ако това се компенсира с някакво алтернативно удоволствие или конкретна полза, ефектът ще е още по-голям (тоест няма да има сръдни и мрънканици в твоя посока). Малко родители се сещат да дават обяснения на децата си, което само ги дистанцира от тях.

Както вече споменах, децата на всяка възраст са емоционални, а не логични същества. Те нямат още изградена способността да мислят в перспектива и често биват движени от импулсите, желанията и нуждите си. Ако те не бъдат задоволени на момента, реакцията е емоционална и вината често се стоварва върху теб (поради неумението им да разграничават резултатите от намеренията ти).

Друг фактор свързан с еволюцията на съзнанието е, че децата са аморални същества и тази липса на морал намалява постепенно с израстването до към 20, когато младежите влизат в етапа на социално приобщаване, където водещи са не импулсите или желанията, а социалните норми и чуждото мнение.

Децата нямат изградена съвест или суперего (Фройд), което да контролира импулсите им, както и когнитивни способности за наличието на морал. Затова един родител винаги трябва да помни, че всеки човек минава през тези няколко етапа на морално и когнитивно израстване, и да не очаква прекалено много от децата си, както и да не ги съди и наказва от своята по-еволюирала фаза на развитие.

Примерно, когато едно дете открадне нещо от магазина (всъщност, ако не краде, значи му има нещо), то няма умствените способности да заеме позицията на 'другия' и да си даде сметка за негативните последствия за магазинера (или срама на майка си, ако тя разбере. Детето (и в късните тийн години) мисли от позицията на своите нужди и желания. То е егоцентрично в смисъл на това, че светът му се върти около непосредствените импулси и нужди.

Всеки родител трябва да знае, че това не е аномалия, която трябва да се поправя (детето е 'лошо' или му липсва възпитание), а е съвсем естествен етап в развитието на всеки човек.

В този контекст родителят трябва да познава добре детето си и да умее да заема неговата гледна точка. Както казват на Изток, една майка трябва да може да бъде и майка, и дете.

Децата имат свой език и своя логика за нещата, които еволюират с порастването. Да говориш на детето на неговия език, да разбираш и цениш позицията му, е най-добрият начин да изградиш трайни и продуктивни отношения, базирани на доверие и обич.

В случай на конфликт (например, ако разбереш за кражбата в магазина), няма смисъл от размахване на пръст и осъдително отношение. Ако пък му удариш шамар (което в много ситуации има положителни ефекти), му обясни защо си го направила.

Важно е да се разбере, че ранни псевдо-проблематични ситуации като нощно напикаване, страх от тъмното и от чудовища, и по-късни такива (в пубертета) като очуждаване от родителите, са закономени симптоми в еволюцията на индивида, които имат своето рационално обяснение.

Тук нямам място да влизам в подробности, затова само ще спомена, че голяма част от подобни псевдо-проблематики са съвсем здравословни в контекста на развитието на детето и трябва да се приемат с разбиране от родителите. Само когато подобни симптоми не отшумяват навреме, а затормозяват детето и спъват комуникацията му със света, те се превръщат в патологии, които изискват намеса.

С останалите 2 теории на възпитанието ще ви запознаем следващия път.

Повече на http://nav.blog.bg/