Защо децата закачат коледни чорапчета

Какво е Коледа без големи, червени чорапи, окачени на леглото или над камината? Поне в Съединените щати, тази традиция е една от най-важните, свързани с предстоящите празници.

Въпреки, че в днешни времена децата очакват големи подаръци, те не искат да се откажат и от даровете от Дядо Коледа в симпатичните чорапчетата. Има много легенди, свързани с тяхната действителната история и поява. Ето и най-популярната от тях:

Живял някога един любезен благородник, чиято жена е починала и оставила съпруга си и трите си красиви дъщери в отчаяние. Скоро мъжът загубил всичките си пари и семейството се преместило да живее в дома на един селянин, където дъщерите готвели, шиели и чистили по цял ден.

Когато на момичетата им дошло време за женене, бащата се депресирал, че няма да може да им намери мъже, тъй като дъщерите му нямали нито зестри, нито някакво имущество.

Една вечер, след като дъщерите изпрали и закачили чорапите си над камината, за да съхнат, Свети Никола (прототипът на Дядо Коледа), знаейки за отчаянието на бащата, спрял до къщата и докато семейството спяло той се промъкнал през комина, взел три малки торбички злато от кесията си и сложил по една във всяко чорапче.

На следващата сутрин, когато дъщерите се събудили и видели съдържанието на чорапите си, те били истински щастливи, скоро се омъжили и живели дълго и щастливо.

Ето, това е легендата, която стои зад традицията (в Западния свят) да се закачат коледни чорапчета на Бъдни вечер.

Децата харесват тази традиция като тя се различава малко в някои страни. Например, във Франция децата поставят обувките си до камината със същата надежда – те да бъдат напълнени с дарове от Дядо Коледа.

В Холандия децата пълнят обувките си със сено и моркови като храна за коня на Sintirklass (техният еквивалент на Свети Никола). В Унгария децата излъскват обувките си и ги поставят близо до вратата или на перваза на прозореца.

Италианските деца оставят обувките си в нощта преди Богоявление (5 януари), за да може добрата фея Ла Бефана да им остави по нещо. И в Пуерто Рико децата слагат зеленина и цветя в малки кутии и ги поставят под леглата си за камилите на Тримата Влъхви.

Първото споменаване на коледните чорапи, окачени на или в близост до камината са направени в началото на миналия век от илюстратора Томас Наст, както и в книгата на писателя Клемент Кларк Мур „Посещение от Св. Никола", известна още като „Нощта преди Коледа".

В началото на миналия век в тези чорапчета са се слагали малки лакомства, плодове и ядки. В много домове и държави през последните 50 години лакомствата за заменени от по-скъпи подаръци за децата или пък вървят паралелно с тях.

Днес, много семейства си създават поименни коледни чорапи с името на всеки член от семейството, така че Дядо Коледа да знае на кой какво да сложи, според заслугите и очакванията му.