В семейните връзки уважението е по-важно от любовта

В много семейства любовта е термин, който се използва по-скоро като край на писмо или се декларира тържествено за някакъв голям повод (сватба, например). Много хора се чувстват неудобно да изразяват чувствата си с фразата „обичам те" всеки ден и като цяло, тази демонстрация като че ли е чужда на нашата култура.

Има народи, в които хората редовно се целуват и прегръщат при поздрави и сбогувания и ежедневно си казват, че се обичат, но не е ясно дали наистина изпитват тези чувства един към друг или е въпрос на народопсихология.

Това, че не използвате тези мили фрази (ако е така) не означава, че не цените членовете на семейството си истински и че не милеете за тях. Това, че родителите не хвалят децата си всеки ден, че братята и сестрите не си обясняват, колко много се гордеят едни с други, или това, че съпрузите не си казват при всеки телефонен разговор „липсваш ми", изобщо не обезценява техните чувства.

Какво е любовта? Това е положителен термин, използван за хора, към които се чувстваме силно привързани. Колкото до обичта - човек може да обича човечеството, страната си, своето куче, парите, дрехите, колата си, себе си, децата си и т.н. Както виждате списъкът е доста дълъг.

По-важното е в едно семейство да има уважение. Към всеки детски въпрос родителят трябва да подхожда сериозно, а не да се държи така, сякаш подценява своя наследник, защото е все още малък. Братята и сестрите трябва да си вярват помежду си и да уважават своите мнения, нужди и преценки.

Съпрузите трябва да решават всички трудности в културна дискусия, а не чрез груби скандали, уж от бурна любов. Истината е, че любовта може да съществува без уважение, но доброто отношение към близките не може да вирее без любов. Това означава, че семейното щастие се крие в комбинация от двете, но все пак превесът е за уважението.

То е ключово понятие, и в отношенията родител-дете, и в отношенията мъж-жена. И в двата вида връзки уважението е абсолютно задължително и без него егото на единия човек може постепенно да смачка това на другия, като вторият дори може да не си даде сметка за това.

Във всяка връзка задачата на човек е да разбере, че другият индивид е уникален, че има своите разбирания, желания и нужди и трябва не да го възпрепятства (макар и от любов), а да му помага да ги постигне. Задачата не е единият да контролира другия или да се опита да го промени по свой образ и подобие, а да го приеме такъв какъвто е, а това не може да стане без да го уважава.

Любовта носи голямо щастие, но само ако в нея се усеща въпросното уважение. То добавя истинската радост в живота и прави емоционалните връзки непоклатими дори и в трудни времена.

Всеки човек има нужда да бъде обичан, но и уважаван и то най-вече от тези, които стоят най-близко до него.